Чудатите животни на Тасмания

ПРЕЗ деня в пустошта цари тишина и спокойствие. Но когато настъпи нощта, страховити писъци отекват в гората. Откъде идват те? От раздразнителния двуутробен бозайник със зловещото име тасманийски дявол. Това силно животно може да изглежда изключително свирепо, особено докато се храни с мърша. Но всъщност то не е толкова опасно.

Тасманийските дяволи могат изключително бързо да изчистят гората от умрели животни. Със своите здрави челюсти и зъби те смилат почти всичко, включително кожа и кости. Всъщност тасманийският дявол може да изяде до 40 процента от собственото си тегло за половин час — все едно човек да погълне 25 килограма месо наведнъж!

Далеч по–симпатичен е обикновеният вомбат, пухкаво животинче с набито тяло. Подобно на всички торбести женският вомбат има торба, в която кърми малкото си. Но за разлика от останалите двуутробни торбата на вомбата има отвор не отгоре, а отдолу, като така малкото е предпазено от пръстта, докато майката копае тунели. Освен това с помощта на постоянно растящите си зъби, животното може да прегризва подземните препятствия в тунелите си. Макар че изглежда тромав, вомбатът е учудващо ловък и внимателно захваща растителност с предните си крака и я поставя в устата си.

Друго чудато животно е птицечовката. Тя има клюн и крака с ципи подобно на патица, тяло и козина като видра и опашка като бобър. Снася яйца като кокошката, копае тунели като вомбата и кърми малките си като мечката. Не е изненадващо, че първият учен, изследвал това животно, помислил, че то не е истинско.

Защо тези животни ни очароват? Причината е, че Създателят ни иска те да ни носят радост. Според Библията Бог казал на първата човешка двойка: „Владейте над ... всички движещи се по земята животни.“ (Битие 1:28) Това означава, че хората трябвало да полагат грижи за тях. Когато наблюдаваме животните в природата, несъмнено се чувстваме подтикнати да се грижим за тях.

[Блок/Снимка на страница 11]

В СЯНКАТА НА ГИГАНТИТЕ

  Едни от най–внушителните дървета в света се намират в Тасмания. Най–високи са царските евкалипти (Eucalyptus regnans), цъфтящи растения, които обикновено достигат около 75 метра височина. Днес най–високото дърво от този вид е 99,6 метра и е само с 16 метра по–ниско от най–високото дърво в света — секвоята в Калифорния.

  Друг местен вид е борът на Макуари, който достига само половината от височината на царския евкалипт, но може да живее шест пъти по–дълго от него — според някои учени повече от 3000 години. Така този бор се нарежда сред най–дълго живеещите дървета на земята. Дървесината му е изключително ценен материал за изработване на мебели и на лодки. Тя има жълт цвят, поддава се лесно на обработка и съдържа етерично масло, което е естествен консервант и репелент. Дървесината на някои паднали дървета може да бъде използвана дори след стотици години.

[Снимка на страница 10]

Тасманийски дявол

[Източник]

© J C Sohns/age fotostock

[Снимка на страница 11]

Обикновен вомбат

[Снимка на страница 11]

Птицечовка

[Информация за източници на снимките на страница 11]

Вомбат и птицечовка: Tourism Tasmania; гигантско дърво: Tourism Tasmania and George Apostolidis