2 Летописи

6 Тогава Соломон каза:+ „Йехова, ти си казал, че ще живееш в гъста тъмнина,+ 2 а аз построих за тебе дом, извисено обиталище+ — мястото, което ще обитаваш до безпределни времена.“+

3 После царят се обърна към народа и започна да благославя+ целия сбор на Израил, докато целият сбор на Израил стоеше там.+ 4 И каза: „Нека бъде благословен Йехова, Богът на Израил,+ който с устата си говори с баща ми Давид+ и който с ръката си изпълни+ онова, което беше казал: 5 ‘От деня, когато изведох своя народ от египетската земя, в нито едно от племената на Израил не съм избирал град, където да бъде построен дом, за да остане в него моето име,+ нито съм избирал някого за водач на моя народ Израил.+ 6 Но ето избрах Йерусалим,+ за да остане в него моето име, и избрах Давид да владее над моя народ Израил.’+ 7 И Давид, моят баща, поиска в сърцето си да построи дом за името на Йехова, Богът на Израил.+ 8 Но Йехова каза на баща ми Давид: ‘В сърцето си ти желаеш да построиш дом за моето име и добро е това, което желае сърцето ти.+ 9 Но няма ти да построиш този дом,+ а синът ти, който ще ти се роди*, той ще построи дом за моето име.’+ 10 И Йехова изпълни думите,+ които беше казал, така че аз заех мястото на баща си Давид+ и седнах на престола+ на Израил, точно както беше казал Йехова,+ и построих дом за името на Йехова, Богът на Израил.+ 11 И в него поставих ковчега+ с договора на Йехова, който той сключи със синовете на Израил.“+

12 И Соломон застана пред олтара на Йехова пред целия сбор на Израил+ и вдигна ръцете си.+ 13 (Соломон беше направил меден подиум+ и го беше поставил в средата на двора.+ Подиумът беше дълъг пет лакътя*, широк пет лакътя и висок три лакътя. И Соломон стоеше на него.) После коленичи+ пред целия сбор на Израил и като вдигна ръцете си към небето,+ 14 каза: „О, Йехова, Боже на Израил,+ няма Бог като тебе+ нито в небесата, нито на земята! Ти спазваш договор+ и проявяваш милост* към своите служители, които ти служат* с цяло сърце.+ 15 Ти изпълни това, което беше обещал на служителя си Давид, моят баща.+ Ти даде обещание с устата си и го изпълни с ръката си, както това се вижда днес.+ 16 И сега, Йехова, Боже на Израил, изпълни онова, което си обещал на служителя си Давид, моят баща, като си казал: ‘Няма да останеш без наследник, който да седи пред мене на престола на Израил,+ стига само твоите синове+ да внимават в пътя си и да ми служат според моя закон,+ както ти ми служеше*.’+ 17 И сега, Йехова, Боже на Израил,+ нека се изпълни обещанието,+ което си дал на служителя си Давид!+

18 Но дали Бог наистина ще живее с хората на земята?+ Ето, нито небесата, нито небето на небесата не могат да те поберат,+ а колко по–малко този дом, който построих!+ 19 О, Йехова, Боже мой, обърни внимание на молитвата на своя служител+ и на молбата му за благоволение,+ и чуй вика+ и молитвата, които служителят ти отправя пред тебе!+ 20 И нека очите ти денем и нощем наблюдават+ този дом, мястото, за което каза, че в него ще бъде твоето име,+ и чуй молитвата, която отправя служителят ти, обърнат към това място.+ 21 Чуй молбите, които отправят служителят ти+ и народът ти Израил, обърнати към това място.+ Чуй от мястото, където живееш, от небесата,+ чуй и прости.+

22 Ако някой съгреши спрямо ближния си,+ който го е обвързал с клетва, носеща проклятие,+ и ако обвързаният с това проклятие дойде пред олтара ти в този дом,+ 23 тогава ти чуй от небесата,+ действай+ и съди своите служители, като накажеш неправедния човек и му отплатиш според делата му+ и като обявиш праведния човек за праведен+ и го възнаградиш според праведността му.+

24 Ако твоят народ Израил бъде победен от врага си,+ защото хората са съгрешили срещу тебе,+ но те се върнат при тебе+ и започнат да възхваляват името ти,+ и отправят молитва+ и се обърнат към тебе в този дом с молба за благоволение,+ 25 тогава ти чуй от небесата+ и прости+ греха на своя народ Израил, и ги върни+ в земята, която си дал на тях и на прадедите им.+

26 Когато небето се затвори и не вали дъжд,+ защото са съгрешили+ срещу тебе, и когато те се помолят, обърнати към това място,+ и започнат да възхваляват името ти и се отвърнат от греха си, защото си ги смирил,+ 27 тогава ти чуй от небесата и прости греха на своите служители, на своя народ Израил, защото ти им показваш+ добрия път,+ по който трябва да ходят, и дай дъжд+ на своята земя, която си дал в наследство на народа си.+

28 Ако земята бъде поразена с глад+ или смъртоносна зараза,+ или изгарящ вятър,+ или плесен,+ или дойдат скакалци+ или хлебарки,+ или ако враговете+ ги обсадят в градовете им+ — ако ги порази каквото и да е бедствие или болест,+ 29 и който и да е човек или целият твой народ Израил+ се обърне към тебе с каквато и да е молитва+ или молба за благоволение+ (защото всеки знае мъката+ и болката си), и протегне ръцете си към този дом,+ 30 тогава ти чуй от небесата, мястото, където живееш,+ прости+ и заплати на всекиго според неговите пътища,+ защото ти познаваш сърцето му+ (понеже само ти познаваш сърцата на човешките синове),+ 31 така че да се боят+ от тебе и да ходят в твоите пътища през всичките дни на живота си в земята, която си дал на прадедите ни.+

32 И когато чужденецът, който не е от твоя народ Израил,+ дойде от далечна земя заради великото ти име+ и заради силната ти ръка+ и могъщата ти десница,+ когато дойде и се помоли, обърнат към този дом,+ 33 тогава ти чуй от небесата, от мястото, където живееш,+ и направи всичко, което чужденецът иска от тебе,+ за да знаят всички народи по земята за твоето име+ и да се боят+ от тебе като твоя народ Израил и за да знаят, че този дом, който аз построих, се нарича с твоето име.+

34 Ако твоят народ отиде на война+ срещу враговете си по пътя, по който го изпратиш,+ и хората се помолят+ на тебе, обърнати към този град, който ти си избрал, и към дома, който построих за твоето име,+ 35 тогава ти чуй от небесата тяхната молитва и молба за благоволение+ и постъпи с тях справедливо.+

36 Ако съгрешат спрямо тебе+ (защото няма човек, който да не греши)+ и ти им се разгневиш и ги предадеш на врага, така че техните завоеватели ги отведат в плен в друга земя, било то далечна, или близка,+ 37 и ако те се опомнят в земята, в която са отведени в плен, и се върнат при тебе и се обърнат към тебе с молба за благоволение в земята, в която са пленници,+ казвайки ‘Съгрешихме,+ постъпихме погрешно+ и извършихме зло’,+ 38 и ако в земята, в която са пленници+ на онези, които са ги отвели в плен, те наистина се върнат при тебе с цялото си сърце+ и с цялата си душа и ако се помолят, обърнати към своята земя, която си дал на прадедите им, и към града, който си избрал,+ и към дома, който построих за името ти,+ 39 тогава ти чуй от небесата, от мястото, където живееш,+ тяхната молитва и техните молби за благоволение+ и постъпи с тях справедливо,+ и прости+ на своя народ, който е съгрешил против тебе.

40 И сега, Боже мой, моля те, нека очите ти+ бъдат отворени и нека ушите ти+ чуят молитвата за това място. 41 Йехова Боже, стани+ и ела в своята почивка,+ ти и ковчегът на силата ти.+ И нека твоите свещеници, Йехова Боже, се облекат в спасение и нека лоялните ти служители се радват на доброто.+ 42 О, Йехова Боже, не отхвърляй своя помазаник!+ Помни милостта*, която прояви спрямо служителя си Давид.“+