Матей
22 Исус продължи да им говори с притчи: 2 „Небесното Царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. 3 Той изпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. 4 Тогава изпрати други слуги и им каза: „Предайте на поканените: „Приготвих обяда, заклах биковете и угоените животни и всичко е готово. Елате на сватбеното тържество“. 5 Но те останаха безразлични и тръгнаха да вършат други неща: един отиде на нивата си, друг — да търгува, 6 а останалите хванаха слугите му, отнесоха се ужасно с тях и ги убиха.
7 Тогава царят се разгневи и изпрати войските си да убият тези убийци и да опожарят града им. 8 После каза на слугите си: „Всичко за сватбата е готово, но поканените се оказаха недостойни. 9 Затова отидете на пътищата извън града и поканете на сватбата когото намерите“. 10 И слугите отидоха на пътищата и събраха всички, които намериха, както зли, така и добри; и сватбената зала се напълни с гости.
11 Когато царят дойде да види гостите, забеляза един мъж, който не носеше сватбени дрехи, 12 и го попита: „Приятелю, ти как влезе тук без сватбени дрехи?“. А той мълчеше. 13 Тогава царят каза на служителите си: „Вържете му ръцете и краката и го изхвърлете навън в тъмното. Там той ще плаче и ще скърца със зъби“.
14 Защото поканените са много, а избраните — малко“.
15 Тогава фарисеите си тръгнаха и се наговориха да го подмамят да каже нещо погрешно. 16 Затова изпратиха при него своите ученици заедно с привържениците на Ирод да му кажат: „Учителю, знаем, че говориш истината, поучаваш правилно за начина, по който Бог иска да живеем, и не търсиш одобрението на никого, защото не гледаш кой какъв е. 17 Кажи ни тогава какво мислиш: правилно ли е да се плащат данъци на императора, или не?“. 18 Но тъй като знаеше колко са зли, Исус им отговори: „Лицемери, защо ме изпитвате? 19 Покажете ми монетата, с която се плаща данъкът“. Донесоха му един динарий*. 20 И той ги попита: „Чий образ и надпис е това?“. 21 Те отговориха: „На императора“. А той им каза: „Тогава давайте на императора това, което е на императора, а на Бога — това, което е на Бога“. 22 Като чуха тези думи, те се удивиха. Тогава го оставиха на мира и си тръгнаха.
23 На същия ден при него дойдоха садукеите, които не вярват във възкресението, и го попитаха: 24 „Учителю, Моисей каза: „Ако някой мъж умре, без да има деца, брат му трябва да се ожени за вдовицата и децата, които им се родят, да продължат рода на починалия“. 25 Имаше седем братя. Първият се ожени и умря, без да има деца, и брат му се ожени за вдовицата. 26 Същото стана и с втория, и с третия, и с всичките седем. 27 Накрая умря и жената. 28 Тогава при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото всичките бяха женени за нея“.
29 Исус им отговори: „Заблуждавате се, защото не разбирате нито Писанието, нито силата на Бога, 30 понеже, когато възкръснат, хората нито ще се женят, нито ще се омъжват, а ще са като ангелите в небето. 31 Във връзка с възкресението на мъртвите не сте ли чели какво ви каза Бог: 32 „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите“. 33 Като чуха това, хората бяха смаяни от начина, по който ги учеше.
34 Когато разбраха, че е накарал садукеите да замълчат, фарисеите дойдоха заедно* при него. 35 И един от тях, който познаваше Закона, му зададе въпрос, за да го изпита: 36 „Учителю, коя е най-важната заповед в Закона?“. 37 Той му каза: „Обичай своя Бог Йехова* с цялото си сърце, с цялата си душа* и с целия си ум“. 38 Това е първата и най-важна заповед. 39 Втората като нея е: „Обичай другите хора* както себе си“. 40 На тези две заповеди са основани целият Закон и книгите на пророците“.
41 Докато фарисеите още бяха там, Исус ги попита: 42 „Какво мислите за Христос? На кого е син?“. Те му отговориха: „На Давид“. 43 Той ги попита: „Тогава защо Давид, подбуден от светия дух, го нарича Господар, когато казва: 44 „Йехова* каза на моя Господар: „Седни от дясната ми страна, докато не поставя твоите врагове под краката ти.“? 45 Щом Давид го нарича Господар, как тогава той е негов син?“. 46 Но никой не можеше да му отговори нищо и оттогава никой вече не смееше да му задава въпроси.