Марко
14 Оставаха два дни до Пасхата и Празника на безквасните хлябове. Главните свещеници и книжниците търсеха начин да хванат с хитрост Исус и да го убият, 2 но казваха: „Само да не е на празника, защото може да се надигне недоволство сред народа“.
3 Когато той беше във Витания, в къщата на Симон, който преди беше прокажен, и ядеше на масата, при него дойде една жена с алабастров съд, пълен с много скъпо ароматно масло — чист нард. Тя счупи съда и изля маслото на главата му. 4 Но някои се възмутиха и започнаха да си говорят: „Защо беше похабено това ароматно масло? 5 Можеше да се продаде за над 300 динария* и парите да се раздадат на бедните!“. И те много ѝ се ядосаха*. 6 Но Исус каза: „Оставете я. Защо я притеснявате? Тя направи нещо хубаво за мен. 7 Бедните винаги ще са с вас и можете да им помагате, когато поискате, но аз няма винаги да съм с вас. 8 Тя направи каквото можеше: предварително изля ароматното масло върху мен, за да подготви тялото ми за погребение. 9 Уверявам ви, че където и по света да се проповядва добрата новина, ще се говори и за това, което направи тази жена, като спомен за нея“.
10 А Юда Искариот, един от дванайсетте, отиде при главните свещеници, за да им го предаде. 11 Като чуха предложението му, те много се зарадваха и обещаха да му дадат пари*. Затова той започна да търси удобен случай да го предаде.
12 В първия ден на Празника на безквасните хлябове, когато се принасяше пасхалната жертва, учениците го попитаха: „Къде искаш да ти приготвим пасхалната вечеря?“. 13 Тогава той каза на двама от учениците си: „Влезте в града и там ще срещнете мъж, който носи стомна с вода. Вървете след него 14 и в която къща влезе, кажете на собственика ѝ: „Учителят пита: „Къде е гостната стая, в която мога да ям пасхалната вечеря с учениците си?“. 15 Той ще ви покаже голяма и подредена горна стая с всичко необходимо. Там пригответе вечерята за нас“. 16 Учениците тръгнаха, влязоха в града и намериха всичко точно както им каза и приготвиха пасхалната вечеря.
17 Вечерта Исус дойде с дванайсетте. 18 Докато ядяха на масата, той каза: „Вярвайте ми, един от вас, който яде с мен, ще ме предаде“. 19 Те се натъжиха и започнаха да го питат един след друг: „Да не би да съм аз?“. 20 А той им отговори: „Ще е един от вас, дванайсетте; този, който топи хляба си в купата заедно с мен. 21 Човешкият Син си отива точно както е записано за него, но горко на този, който ще го предаде! За него е по-добре да не се беше раждал“.
22 И докато ядяха, той взе хляб и се помоли*. После го разчупи, подаде им го и каза: „Вземете, този хляб представя моето тяло“. 23 След това взе чаша, благодари на Бога, подаде им я и всички пиха от нея. 24 И им каза: „Тя представя моята „кръв на договора“, която ще се пролее за много хора. 25 Казвам ви истината, вече няма да пия вино до деня, когато ще пия ново вино в Царството на Бога“. 26 Накрая изпяха песни на възхвала* и отидоха на Маслиновата планина.
27 И Исус им каза: „Всички ще ме изоставите*, понеже е записано: „Ще нападна пастира и овцете ще се разпръснат“. 28 Но когато възкръсна, ще отида в Галилея и ще ви чакам там“. 29 А Петър му каза: „Дори всички други да те изоставят*, аз няма да те изоставя!“. 30 Исус му отговори: „Уверявам те, че днес, още тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от мен“. 31 Но той продължи да настоява: „Дори ако трябва да умра с теб, пак няма да се отрека от теб!“. Останалите казаха същото.
32 После отидоха на едно място, което се нарича Гетсимания, и Исус каза на учениците си: „Седнете тук, докато се помоля“. 33 Той взе със себе си Петър, Яков и Йоан и започна да изпитва силно напрежение и безпокойство. 34 Исус им каза: „Измъчвам се до смърт. Стойте тук и останете будни“. 35 Тогава се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, това изпитание да го отмине. 36 Той каза: „Авва*, Татко, за теб всичко е възможно. Махни от мен тази чаша*. Но нека да бъде не както аз искам, а както ти искаш“. 37 После се върна и ги завари да спят. И каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Нямаше ли сили поне един час да останеш буден? 38 Стойте будни и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът е силен*, а тялото* — слабо“. 39 Той отново се отдалечи и започна да се моли за същото. 40 Като се върна, пак ги намери да спят, понеже не можеха да си държат очите отворени. А те не знаеха какво да му отговорят. 41 Когато се върна за трети път, им каза: „В такъв момент спите и си почивате! Стига, времето дойде! Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешниците. 42 Станете, да вървим! Предателят ми е близо“.
43 И веднага, още докато той говореше, дойде Юда, един от дванайсетте. С него имаше тълпа с мечове и тояги, изпратена от главните свещеници, книжниците и старейшините. 44 Предателят му се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Хванете го и го отведете под стража“. 45 Юда отиде направо при него и каза: „Учителю*!“, и го целуна. 46 Тогава те го арестуваха. 47 Но един от хората, които стояха там, извади меча си, замахна срещу роба на първосвещеника и му отряза ухото. 48 Исус им каза: „Престъпник ли съм, че сте дошли да ме арестувате с мечове и тояги? 49 Всеки ден бях с вас в храма и учех хората, но не ме арестувахте. Това обаче става, за да се изпълни Писанието“.
50 Тогава всички го изоставиха и избягаха. 51 А един млад човек, който беше облечен само с една ленена дреха*, го следваше отблизо. Те се опитаха да го хванат, 52 но той остави ленената си дреха и избяга полугол.
53 След това отведоха Исус при първосвещеника и всички главни свещеници, старейшини и книжници се събраха там. 54 А Петър го следваше отдалече чак до двора на първосвещеника. Той седна при слугите и се грееше на огъня. 55 Междувременно главните свещеници и целият Синедрион търсеха хора, които да дадат показания срещу Исус, за да могат да го убият, но не намериха нищо срещу него. 56 Всъщност много хора дадоха лъжливи показания, но те си противоречаха. 57 А някои станаха и свидетелстваха лъжливо срещу него, като казаха: 58 „Чухме го да казва: „Ще разруша този храм, построен от човешка ръка, и за три дни ще издигна друг, който няма да е построен от човешка ръка“. 59 Но дори в това показанията им си противоречаха.
60 Тогава първосвещеникът застана пред всички и попита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Не чуваш ли в какво те обвиняват?“. 61 Но той мълчеше и не отговаряше нищо. Първосвещеникът отново го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Славния Бог?“. 62 Тогава Исус отговори: „Аз съм. И от сега нататък ще видите Човешкия Син да седи от дясната страна на Могъщия Бог* и да идва с небесните облаци“. 63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и извика: „Защо са ни още свидетели? 64 Сами чухте богохулството му. Какво мислите за това?“. И всички решиха, че заслужава да умре. 65 Някои започнаха да го плюят, да покриват лицето му, да го бият с юмруци и да му казват: „Ако си пророк, познай кой те удари!“. А съдебните служители му удряха шамари и го отведоха.
66 Докато Петър беше долу в двора, дойде една от прислужниците на първосвещеника. 67 Тя видя Петър да се грее на огъня, вгледа се в него и каза: „Ти също беше с Назарянина, с този Исус!“. 68 Но той отрече: „Не го познавам и не разбирам за какво говориш“. И отиде към преддверието. 69 Като го видя там, прислужницата отново каза на околните: „Този е един от тях“. 70 Петър отново отрече. След малко тези, които стояха наблизо, пак му казаха: „Със сигурност си от тях, защото си галилеец“. 71 Но той започна да се проклина и да се зарича: „Изобщо не познавам човека, за когото говорите!“. 72 В същия миг петелът пропя за втори път и Петър си спомни думите на Исус: „Още преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от мен“. И съкрушен, той заплака.