Лука

7 Като свърши да говори на хората, Исус влезе в Капернаум. 2 Там един офицер* имаше слуга, към когото беше много привързан, но слугата беше тежко болен и щеше да умре. 3 Когато чу за Исус, офицерът изпрати някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и да излекува слугата му. 4 Те дойдоха при Исус и започнаха да го умоляват: „Той заслужава да направиш това за него, 5 защото обича народа ни и дори ни построи синагога“. 6 Тогава Исус тръгна с тях. Но недалече от къщата го пресрещнаха приятели на офицера, които той беше изпратил да му кажат: „Господине, не си прави труда. Не съм достоен да влезеш в дома ми. 7 Затова и не сметнах, че съм достоен да дойда при теб. Ти само кажи и слугата ми ще оздравее. 8 Защото и аз съм подчинен на други, а имам и войници под свое разпореждане. Казвам на един „Върви!“ и той тръгва, на друг — „Ела!“ и той идва, а на слугата си — „Направи това!“ и той го прави“. 9 Като чу това, Исус се удиви и каза на хората, които го следваха: „Казвам ви, дори в Израил не намерих толкова голяма вяра“. 10 И когато се върнаха в къщата, изпратените мъже намериха слугата здрав.

11 Скоро след това Исус тръгна за един град, наречен Наин, и с него вървяха учениците му и голяма група хора. 12 Когато наближиха портата на града, оттам изнасяха мъртвец. Той беше единствен син на майка си, а тя беше вдовица. И с нея имаше много хора от града. 13 Когато я видя, Господарят я съжали и ѝ каза: „Недей да плачеш!“. 14 После се приближи и докосна носилката. Носачите се спряха, а той каза: „Младежо, казвам ти, стани!“. 15 Умрелият седна и започна да говори, и Исус го върна на майка му. 16 Всички се смаяха и започнаха да прославят Бога с думите „Велик пророк дойде сред нас“ и „Бог обърна внимание на народа си“. 17 И новината за него се разнесе из цяла Юдея и околността.

18 Учениците на Йоан му разказаха за всички тези неща. 19 Затова Йоан извика двама от тях и ги изпрати при Господаря да го попитат: „Ти ли си този, който трябва да дойде, или да очакваме някой друг?“. 20 Когато дойдоха при Исус, мъжете казаха: „Йоан Кръстител ни изпрати да те попитаме: „Ти ли си този, който трябва да дойде, или да очакваме друг?“. 21 Тогава той излекува много хора от болести, тежки заболявания и зли духове и подари зрение на много слепи. 22 И отговори на учениците: „Вървете и разкажете на Йоан какво видяхте и чухте — слепите проглеждат, куците прохождат, прокажените оздравяват, глухите започват да чуват, мъртвите възкръсват и бедните научават добрата новина. 23 Щастлив е този, който не се съмнява в мен*“.

24 Когато пратениците на Йоан си тръгнаха, Исус започна да говори на хората за него: „Какво отидохте да видите в пустинята? Разлюляна от вятъра тръстика ли? 25 Какво отидохте да видите? Мъж, облечен в скъпи дрехи, ли? Тези, които носят великолепни дрехи и живеят в разкош, са в царските дворци. 26 Тогава какво отидохте да видите? Пророк ли? Да, и той е много повече от пророк. 27 Той е този, за когото е записано: „Ето, изпращам пратеника си пред теб и той ще приготви пътя пред теб!“. 28 Казвам ви, не се е раждал никой по-велик от Йоан, но и най-маловажният в Божието Царство е по-велик от него“. 29 Когато чуха това, данъчните служители и другите, които бяха покръстени от Йоан, признаха, че Бог е праведен. 30 А фарисеите и тези, които познаваха Закона, пренебрегнаха Божиите съвети*, понеже не пожелаха Йоан да ги покръсти.

31 Исус каза още: „С какво да сравня хората от това поколение? На какво да ги оприлича? 32 Те са като деца, които седят на пазара и си подвикват: „Свирихме ви на флейта, но не танцувахте; пяхме жалейни песни, но не плакахте“. 33 По същия начин дойде Йоан Кръстител, който не яде хляб и не пие вино, но вие казвате: „В него има демон“. 34 После дойде Човешкият Син, който яде и пие, но вие казвате: „Вижте! Той е чревоугодник и пияница, приятел на данъчните служители и грешниците!“. 35 Така или иначе, мъдростта се доказва* чрез делата си“.

36 А един фарисей все го канеше на гости. Затова той отиде в дома му и се разположи край трапезата. 37 И една жена, която беше известна в града като грешница, научи, че той е в дома на фарисея, и донесе алабастров съд с ароматно масло. 38 Тя застана отзад до краката му и плачеше. Мокреше краката му със сълзите си и ги бършеше с косата си; целуваше ги и ги поливаше с ароматното масло. 39 Като видя това, фарисеят, който го беше поканил, си каза: „Ако този човек наистина беше пророк, щеше да знае каква жена го докосва — че е грешница“. 40 Затова Исус се обърна към него с думите: „Симоне, искам да ти кажа нещо“. Той отговори: „Кажи, Учителю!“.

41 „Двама мъже дължаха пари на един кредитор; единият му дължеше 500 динария*, а другият — 50. 42 Понеже не можеха да му платят, той милостиво опрости дълга и на двамата. Тогава кой от тях ще го обича повече?“ 43 Симон отговори: „Предполагам, че този, който е имал по-голям дълг“. Той му каза: „Точно така“. 44 Тогава се обърна към жената и каза на Симон: „Виждаш ли тази жена? Когато влязох в дома ти, ти не ми даде вода да си измия краката, но тя намокри краката ми със сълзите си и ги избърса с косата си. 45 Ти не ме посрещна с целувка, но от мига, в който влязох, тя не престана да целува краката ми. 46 Ти не поля главата ми с масло, но тя поля краката ми с ароматно масло. 47 Затова ти казвам, колкото и много* да са греховете ѝ, те са простени, защото тя прояви голяма любов. А този, на когото е простено малко, обича малко“. 48 Тогава Исус каза на жената: „Греховете ти са простени“. 49 И хората, които бяха на трапезата с него, започнаха да си говорят: „Кой е този човек, който дори прощава грехове?“. 50 А той каза на жената: „Вярата ти те спаси, отиди си с мир“.