Йов
14 Човекът, роден от жена е кратковременен и пълен със смущение.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; бяга като сянка, и не се държи.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, и ме караш на съд с Тебе?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Тъй като дните му са определени, и числото на месеците му е у Тебе, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 отвърни погледа Си от него, за да си почине, догде като наемник доизкара деня си.
7 Защото за дървото има надежда, че ако се отсече, пак ще поникне, и че издънката му няма да изчезне,
8 даже ако коренът му остарее в земята, и ако пънът му умре в пръстта;
9 понеже от дъха на водата ще поникне, и ще покара клончета като новопосадено.
10 Но човек умира и прехожда; да! човек издъхва, и де го?
11 Както водите чезнат из морето, и реката престава и пресъхва,
12 така човек ляга, и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят, и няма да станат от съня си.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, да ме покриеше догде премине гневът Ти, да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.
15 Ще повикаш, и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, и зашиваш беззаконието ми.
18 Наистина, както и планината като пада, унищожава се, и скалата се премества от мястото си,
19 както водите изтриват камъните, и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 знае само, че снагата му е за него в болки, и душата му е за него в жалеене.