Йов

31 Направих завет с очите си; и как бих погледнал на девица?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, и какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Не е ли разорение за нечестивия, и погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Ако съм ходил с лъжата, и ногата ми е бързала на измама,

6 (но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми,)

7 ако се е отклонила ногата ми от пътя, и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 то нека сея аз, а друг да яде, и нека се изкореняват произведенията ми.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, и съм причаквал при вратата на съседа си,

10 то нека моята жена мели за другиго, и други да се навеждат над нея;

11 защото това би било гнусно дело, и беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 понеже това е огън, който изгорява до погубване, и би изкоренил всичките ми плодове.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене,

14 то какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 или съм изял сам си залъка си, без да е яло сирачето от него,

18 напротив от младостта ми то порасна при мене като при баща, и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;

19 ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, или сиромах, че няма завивка,

20 и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 ако съм подигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата;

22 то да падне мишцата ми от рамото, и ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 защото погибел от Бога беше ужас за мене, и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, и защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 се е увлякло тайно сърцето ми, и устата ми са целували ръката ми;

28 и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 даже не съм допуснал на устата си да съгрешат, та да искам живота му с проклетия;

31 ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 Чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника;

33 ако съм покривал престъпленията си както Адама, като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 понеже се боях от голямото множество, и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах из вратата;

35 о, да имаше някой да ме слуша! — ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! — и да имах акта, който противникът ми е написал!

36 Ето, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си!

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа при него — ;

38 ако нивата ми вика против мене, и браздите ѝ плачат заедно;

39 ако съм изял плода ѝ без да платя, или съм изгасил живота на стопаните ѝ;

40 тогава да израстат тръни вместо жито, и вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Йова.