Йов
31 Направих завет с очите си; и как бих погледнал на девица?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, и какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Не е ли разорение за нечестивия, и погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 Ако съм ходил с лъжата, и ногата ми е бързала на измама,
6 (но нека ме претеглят в прави везни, за да познае Бог непорочността ми,)
7 ако се е отклонила ногата ми от пътя, и сърцето ми е последвало очите ми, и ако се е залепило петно на ръцете ми,
8 то нека сея аз, а друг да яде, и нека се изкореняват произведенията ми.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, и съм причаквал при вратата на съседа си,
10 то нека моята жена мели за другиго, и други да се навеждат над нея;
11 защото това би било гнусно дело, и беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 понеже това е огън, който изгорява до погубване, и би изкоренил всичките ми плодове.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, когато имаха спор с мене,
14 то какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 или съм изял сам си залъка си, без да е яло сирачето от него,
18 напротив от младостта ми то порасна при мене като при баща, и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;
19 ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, или сиромах, че няма завивка,
20 и не са ме благославяли чреслата му, като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 ако съм подигнал ръка против сирачето, като виждах, че имам помощ в портата;
22 то да падне мишцата ми от рамото, и ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 защото погибел от Бога беше ужас за мене, и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, и защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 се е увлякло тайно сърцето ми, и устата ми са целували ръката ми;
28 и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 даже не съм допуснал на устата си да съгрешат, та да искам живота му с проклетия;
31 ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 Чужденецът не нощуваше вън; отварях вратата си на пътника;
33 ако съм покривал престъпленията си както Адама, като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 понеже се боях от голямото множество, и презрението на семействата ме ужасяваше, така че млъквах и не излизах из вратата;
35 о, да имаше някой да ме слуша! — ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! — и да имах акта, който противникът ми е написал!
36 Ето, на рамо щях да го нося, за венец щях да го привържа на себе си!
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; като княз щях да се приближа при него — ;
38 ако нивата ми вика против мене, и браздите ѝ плачат заедно;
39 ако съм изял плода ѝ без да платя, или съм изгасил живота на стопаните ѝ;
40 тогава да израстат тръни вместо жито, и вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Йова.