Как зубърът бил спасен от изчезване

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ПОЛША

Това се случило през април 1919 г. Бракониерите били много развълнувани, защото били открили следите, които търсели. Те продължили напред и най–накрая съзрели животното, което преследвали. Козината му била тъмнокафява, а под главата придобивала почти черен цвят. Рогата му били силно извити нагоре. Месото и кожата на животното, които били много търсени, щели да им донесат огромна сума пари.

Първият изстрел на бракониерите ранил животното. То потърсило защита в гората, но безуспешно. Вторият изстрел бил смъртоносен. Тежащото половин тон животно се строполило на земята. Без да знаят, бракониерите оставили траен отпечатък в историята. Те убили последния зубър в естествена среда в Полша. За щастие по онова време имало представители на вида в различни зоологически градини и частни резервати.

ЗУБЪРЪТ, известен още като европейски бизон (Bison bonasus) първоначално бил широко разпространен в повечето части на Европа. Теглото на зрелия мъжки индивид достига деветстотин килограма, а височината му — повече от два метра в предната част на тялото. Това огромно животно с право бива наричано „императорът на гората“.

Забележителна характеристика на зубъра е несъразмерното му тяло. Предната част на тялото му е голяма и масивна, със силно изразена гърбица. Покрита е с дълга и рунтава козина, особено в областта под главата. Задната част на тялото му е значително по–малка и е покрита с къса козина.

Застрашен от изчезване

Изчислено е, че днес съществуват едва няколко хиляди представители на вида. През изминалите векове използването на земите за земеделски цели и изсичането на горите лишили зубрите от тяхната естествена среда. Освен това бракониерите безжалостно избивали голям брой от тези животни. До края на VIII век зубрите в провинция Галия (днешна Франция и Белгия) напълно изчезнали.

През XVI век полските крале предприели мерки, за да защитят зубрите. Един от първите крале, които направили нещо във връзка с това, бил Сигизмунд II Август. Той издал указ, според който убиването на тези животни се считало за престъпление, което се наказвало със смърт. Защо бил издаден този указ? Збигнев Красински, ветеринарен лекар в Беловежкия национален парк, обяснява: „Целта била зубрите да бъдат запазени за кралете и техните придворни, за които тези животни представлявали важен ловен трофей.“ Въпреки строгите мерки обаче, зубрите продължили да изчезват и в края на XVIII век вече се срещали единствено в Беловежката гора в източната част на Полша и в Кавказ.a

Едва в края на XIX век положението започнало да се подобрява. Тогава Беловежката гора влязла в пределите на Руската империя и император Александър I издал указ, с който зубрите били защитени. За кратък период били постигнати положителни резултати. Броят на зубрите постепенно нараснал и до 1857 г. близо 1900 зубъра се намирали под закрилата на правителството. По–късно на определени места била осигурявана храна на зубрите през зимата. Старателно били осигурени и места за водопой, а земята била разчистена, за да се отглежда растителност, която да им служи за храна.

За съжаление времето, през което били осигурявани грижи за зубрите, не продължило дълго. Само за шейсет години броят им намалял наполовина. С избухването на Първата световна война положението станало необратимо. Въпреки че германците издали указ, според който „бизоните трябва да бъдат запазени като уникално природно наследство за бъдещите поколения“, много от тези животни били избити от отстъпващите германски войски, от руските защитнически войски, а също и от безпощадните бракониери. Както беше описано в началото на статията, през 1919 г. бил убит последният зубър в естествена среда в Полша.

Триумфално завръщане

С цел да се осигури по–добра защита на вида, през 1923 г. било създадено Международното дружество за защита на зубъра. Първата задача била да се установи точният брой на чистокръвните зубри в плен.b Направеното преброяване разкрило, че в зоологически градини и частни резервати в различни части на света били останали 54 чистокръвни низинни зубъра. Но не всички били подходящи за разплод. Някои били твърде стари, а други страдали от различни болести. Така само дванайсет екземпляра били избрани за увеличаване на броя на зубрите. Според сведенията всички низинни зубри днес произхождат от общо пет от тях.

През есента на 1929 г. се случило нещо забележително — два зубъра били върнати в естествена среда. Те били поставени в специално подготвен резерват в Беловежката гора. След десет години техният брой нараснал на шестнайсет екземпляра.

Дали зубърът е спасен?

В началото на XXI век по целия свят имаше общо около 2900 зубъра. Около 700 от тях бяха в Полша. Днес зубри се отглеждат в Беларус, Киргизстан, Латвия, Русия и Украйна, както и в България.

Но това не означава, че зубърът е вън от опасност. Липсата на вода и храна, паразитите, болестите и бракониерите продължават да представляват заплаха. Друг сериозен проблем са генетичните дефекти, които се дължат на ограничения генофонд на вида. Поради тези причини зубърът все още е вписан в „Червената книга на застрашените видове“, заедно с други застрашени видове растения и животни от цял свят.

Усилията, полагани през годините, спомогнаха за това зубърът да оцелее до наши дни. Доктор Красински, цитиран по–горе, обаче напомня, че „съдбата на зубъра е пример за това как един животински вид за кратко време може да бъде доведен до ръба на изчезването, а после да се изискват неимоверни усилия, за да бъде спасен“. Бъдещето на зубъра и на много други животни остава несигурно. Засега обаче „императорът на гората“ е спасен от изчезване.

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 10]

Зубри в Беловежката гора

[Източник]

Всички снимки: Białowieski Park Narodowy