Как мога да живея със скръбта си?

„УСЕЩАХ голям натиск върху себе си да сдържам чувствата си“ — обяснява Майк, припомняйки си смъртта на своя баща. За Майк да потискаш скръбта си било въпрос на мъжка чест. Но по–късно той разбрал, че греши. И когато приятелят на Майк изгубил дядо си в смъртта, Майк вече знаел какво да прави. Той казва: „Преди няколко години щях да го потупам по рамото и да му кажа: ‘Дръж се като мъж.’ В този случай обаче докоснах ръката му и казах: ‘Дай воля на чувствата си. Ще ти е по–леко да се справиш с това. Ако искаш да си отида, ще си отида, ако искаш да остана, ще остана. Но не се страхувай да дадеш воля на чувствата си.’“

Мариан също усещала натиск да сдържа чувствата си, когато съпругът ѝ умрял. „Толкова се безпокоях за това да съм добър пример за другите — спомня си тя, — че не си позволявах да изпитвам нормални чувства. Накрая разбрах, че да съм опора на другите не помага на мен самата. Започнах да анализирам положението си и да си казвам: ‘Плачи, щом ти се плаче. Не се опитвай да бъдеш прекалено силна. Сълзите ще ти донесат облекчение.’“

И двамата — и Майк, и Мариан — препоръчват: Не потискай скръбта си! И са прави. Защо? Защото скърбенето е необходимо освобождаване на емоциите. Освобождаването на чувствата може да облекчи натиска, под който се намираш. Ако е съчетано с разбиране и точна информация, естественото изразяване на емоциите ти позволява да гледаш на чувствата си по правилен начин.

Разбира се, не всеки изразява скръбта си по един и същи начин. И фактори като това дали близкият човек е умрял внезапно, или смъртта му е дошла след продължителна болест, също могат да окажат влияние върху емоционалната реакция на опечалените. Но едно нещо изглежда ясно — потискането на чувствата ти може да нанесе вреда както във физическо, така и в емоционално отношение. Много по–здравословно е да дадеш воля на скръбта си. Как? Библията съдържа някои практически съвети.

Говоренето може да бъде от полза. След като бил сполетян от смъртта на десетте си деца и от други лични трагедии, древният патриарх Йов казал: „Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на [на еврейски — „ще освободя“] оплакването си, ще говоря в горестта на душата си.“ (Йов 1:2, 18, 19; 10:1) Йов не можел да сдържа повече мъката си. Той трябвало да я освободи, трябвало ‘да говори’. Подобно на това английският драматург Шекспир писал в „Макбет“: „Дай глас на мъката; скръб, що мълчи, сърцето изнурено ще разбий.“

Така че ако говориш за чувствата си с някой ‘истински другар’, който ще слуша търпеливо и състрадателно, това може да ти донесе известно облекчение. (Притчи 17:17, NW) Често ще ти е по–лесно да разбереш преживяванията и чувствата си и да се справиш с тях, когато ги изразиш с думи. И ако този, с когото разговаряш, също е загубил близък човек и е успял да преодолее загубата, вероятно ще можеш да вземеш от него известни практически препоръки как да се справиш със ситуацията. Една майка обяснява защо когато детето ѝ умряло, ѝ било от полза да разговаря с друга жена, която се сблъскала с подобна загуба: „За мен беше много укрепващо да знам, че и друга жена е преживяла същото нещо, успяла е да запази емоционалното си здраве и да живее по някакъв нормален начин след това.“

А ако не се чувствуваш удобно да говориш за чувствата си? След смъртта на Саул и Йонатан Давид написал много емоционална жалейна песен, в която излял мъката си. Това скръбно произведение в крайна сметка станало част от повествованието на библейската Втора книга на царете. (2 Царе 1:17–27; 2 Летописи 35:25) Подобно на това за някои хора е по–лесно да изразят какво чувствуват в писмен вид. Една вдовица разказва, че записвала чувствата си и дни след това прочитала отново написаното. Това ѝ носело облекчение.

Било чрез разговор, или чрез писане, споделянето на чувствата ще ти помогне да дадеш воля на скръбта си. То може да ти помогне и да разчистиш някои недоразумения. Една опечалена майка казва: „Със съпруга ми бяхме чували за семейства, които са се развеждали след загубата на дете, и не искахме това да се случи и с нас. Затова всеки път когато изпитвахме гняв и желание да се обвиняваме взаимно, разговаряхме за това. Мисля, че вследствие на тези разговори наистина се сближихме.“ Следователно като кажеш какво чувствуваш, това може да ти помогне да разбереш, че макар и да споделяте една и съща загуба, другите могат да скърбят по–различно — с различно темпо и по различен начин.

Нещо друго, което може да улесни освобождаването на скръбта, е плачът. Има „време за плачене“ — казва Библията. (Еклисиаст 3:1, 4) Безспорно смъртта на човек, когото обичаме, е такова време. Скръбните сълзи изглежда са необходима част от процеса на възстановяване.

Една млада жена обяснява как близка приятелка ѝ помогнала да се справи с положението, когато майка ѝ умряла. Тя си спомня: „Приятелката ми беше винаги до мен. Тя плачеше с мен. Разговаряше с мен. Можех да изразявам открито чувствата си и това беше много важно. Не трябваше да се срамувам от сълзите.“ (Виж Римляни 12:15.) Ти също не бива да се срамуваш от сълзите си. Както видяхме, Библията е пълна с примери на верни мъже и жени — сред които и Исус Христос, — които открито са плакали със скръбни сълзи, без изобщо да се срамуват от това. — Битие 50:3; 2 Царе 1:11, 12; Йоан 11:33, 35.

Може да установиш, че известно време твоите емоции ще бъдат донякъде непредсказуеми. Сълзите могат да потекат без никакво предупреждение. Една вдовица установила, че пазаруването в супермаркета (което тя често правела заедно със съпруга си) можело да я докара до сълзи, особено когато по навик тя посягала към нещата, които съпругът ѝ обичал. Проявявай търпение към себе си. И не смятай, че трябва да въздържаш сълзите си. Помни, че те са естествена и необходима част от скърбенето.

Както вече беше споменато, след загубата на близък човек в смъртта някои хора изпитват чувство на вина. Това може да помогне за обяснението на силната скръб на верния Яков, на когото било казано, че синът му Йосиф е убит от „лют звяр“. Именно Яков бил изпратил Йосиф да провери как са братята му. Вероятно затова Яков бил измъчван от чувство за вина — ‘Защо изпратих Йосиф сам? Защо го пратих в област, гъмжаща от диви зверове?’ — Битие 37:33–35.

Може би ти смяташ, че някакво недоглеждане от твоя страна е допринесло за смъртта на любимия човек. Самото съзнаване на това, че чувството за вина — истинска или въображаема — е нормална реакция при скърбенето, вече може да ти помогне. И тук не е необходимо да криеш чувствата си. Разговорите за това каква вина изпитваш могат да донесат така необходимото облекчение.

Разбери обаче, че колкото и да обичаме един човек, ние не можем да контролираме неговия (или нейния) живот, нито можем да попречим на това ‘времето и случаят’ да връхлетят онези, които обичаме. (Еклисиаст 9:11) Освен това несъмнено твоите подбуди не са били лоши. Например, дали с това, че не сте отишли по–рано на лекар, си имал за цел любимият ти човек да се разболее и да умре? Разбира се, че не! Тогава дали наистина си виновен в това, че си причинил неговата смърт? Не.

Една майка се научила да се справя с чувството за вина, появило се след като дъщеря ѝ умряла при автомобилна злополука. Тя казва: „Чувствувах се виновна, че я изпратих навън. Но после осъзнах, че е смешно да изпитвам такова нещо. Нямаше нищо лошо в това да я изпратя с баща ѝ да свършат някаква работа. Просто стана една ужасна злополука!“

‘Колко много неща още можех да кажа или да направя’ — може би съжаляваш ти. Така е, но кой от нас може да заяви, че е съвършен баща, или майка, или дете? Библията ни напомня: „Ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж.“ (Яков 3:2; Римляни 5:12) Затова приеми факта, че не си съвършен. Непрекъснатото мислене за всички онези „ако бях“ няма да промени нищо, но може да забави твоето възстановяване.

Ако имаш основателни причини да смяташ, че вината ти е действителна, а не въображаема, тогава помисли за най–влиятелната сила, която може да облекчи вината — божията прошка. Библията ни уверява: „Ако това, което гледаш ти, о Ях, о Йехова, са грешките, то кой би могъл да устои? Защото при теб е истинската прошка.“ (Псалм 130:3, 4, NW) Не можеш да върнеш миналото и да промениш каквото и да било. Но можеш да молиш Бога за прошка за миналите грешки. И после? Ами ако Бог обещава да ти прости, нима не трябва и ти да простиш на себе си? — Притчи 28:13; 1 Йоан 1:9.

Дали също така изпитваш силен гняв, може би се гневиш на лекарите, сестрите, на приятелите и дори на този, който е умрял? Разбери, че това също е често срещана реакция на загубата. Може би твоят гняв е естествен спътник на болката, която изпитваш. Една авторка казва: „Само ако осъзнаеш гнева — не да действуваш според него, но да знаеш, че го изпитваш, — можеш да се освободиш от разрушителното му въздействие.“

Да изразиш гнева си или да го споделиш, също може да ти помогне. Но как да го изразиш? Безспорно не чрез невъздържани избухвания. Библията предупреждава, че продължителният гняв е опасен. (Притчи 14:29, 30) Но може да установиш, че ако говориш за гнева си с разбиращ приятел, това ще ти донесе утеха. Някои хора са установили, че когато са ядосани, енергичните физически упражнения са полезен отдушник. — Виж също Ефесяни 4:25, 26.

Макар че е важно човек да е откровен и честен относно своите чувства, тук е уместно известно предупреждение. Има голяма разлика между това да изразиш чувствата си и това да ги стовариш с всичка сила върху другите. Не е необходимо да обвиняваш други за гнева и безизходицата, които изпитваш. Така че говори за чувствата си, но не го прави по враждебен начин. (Притчи 18:21) Най–важният източник на помощ при справянето със скръбта е един и сега ще го обсъдим.

Библията ни уверява: „Йехова е близо до онези, които са с разбито сърце, и спасява онези, които са със съкрушен дух.“ (Псалм 34:18, NW) Да, най–голяма помощ при преживяването на смъртта на близък човек ще ти окажат взаимоотношенията с Бога. Как? Всички дадени досега практически препоръки са основани на божието Слово, Библията, или са в хармония с него. Прилагането им може да ти помогне да се справиш със ситуацията.

Освен това не подценявай стойността на молитвата. Библията ни подканя: „Възложи бремето си на Йехова и той ще те подкрепи.“ (Псалм 55:22, NW) Ако това, че говориш за чувствата си със състрадателен приятел, може да ти помогне, то колко повече тогава може да ти помогне да излееш сърцето си пред ‘Бога на всяка утеха’! — 2 Коринтяни 1:3.

Но не защото молитвата просто ни кара да се чувствуваме по–добре. Този, ‘който слуша молитва’, обещава да даде светия дух на своите служители, които искрено молят за това. (Псалм 65:2; Лука 11:13) А божият свети дух, или неговата действена сила, може да ти вдъхне ‘сила, надхвърляща нормалното’, за да живееш ден след ден. (2 Коринтяни 4:7, NW) Не забравяй: Бог може да помогне на верните си служители да издържат всеки проблем, с който може те да се сблъскат.

Една жена, която изгубила дъщеря си в смъртта, си спомня как силата на молитвата помогнала на нея и на съпруга ѝ да преживеят загубата. „Вечер, когато бяхме у дома и мъката ставаше непоносима, се молехме заедно на глас — обяснява тя. — Първия път, когато трябваше да правим нещо без нея — първото събрание, на което трябваше да отидем, първия конгрес — винаги се молехме за сила. Когато ставахме сутрин и реалността на случилото се изглеждаше непоносима, се молехме на Йехова да ни помогне. По някаква причина за мен беше наистина мъчително да вляза в къщата сама. Затова всеки път, когато се прибирах сама, се молех на Йехова да ми помогне да запазя някакво спокойствие.“ Тази вярна жена твърдо и с основание вярва, че именно тези молитви са оказали въздействие. Ти също може да установиш, че в отговор на постоянните ти молитви ‘божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцето ти и мисловните ти способности’. — Филипяни 4:6, 7, NW; Римляни 12:12.

Помощта, която Бог дава, има голямо значение. Християнският апостол Павел казва, че Бог „ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб“. Наистина, божията подкрепа не премахва мъката, но може да ни помогне да я понасяме по–лесно. Това не означава, че вече няма да плачеш или че ще забравиш своя близък човек. Но ти можеш да се възстановиш. И докато става това, нещата, които преживяваш, могат да те направят по–разбиращ и по–състрадаващ, когато помагаш на другите да се справят с подобна загуба. — 2 Коринтяни 1:4.