Как другите могат да помогнат?

„АКО мога да направя нещо за теб, кажи ми.“ Колко често някои от нас казват това на човека, който току–що е загубил някого в смъртта. Да, ние сме съвсем искрени. Наистина бихме направили всичко, за да помогнем. Но дали опечаленият ни се обажда и казва: „Измислих какво можеш да направиш за мен“? Обикновено не. Ясно е, че може да е необходимо ние да проявим известна инициатива, ако искаме наистина да помогнем на скърбящия и да го утешим.

Една библейска притча казва: „Като ябълки от злато в резбовани сребърни съдове е дума, казана в подходящото за нея време.“ (Притчи 15:23; 25:11, NW) Проява на мъдрост е да знаеш какво да кажеш и какво да не кажеш, какво да направиш и какво да не направиш. Ето няколко библейски препоръки, които са били от полза на опечалени хора.

Слушай: Бъди ‘бърз да слушаш’ — се казва в Яков 1:19. Едно от най–полезните неща, които можеш да направиш, е да споделиш мъката на опечаления, като слушаш. Някои опечалени хора може да изпитват потребност да говорят за умрелия, за злополуката или болестта, която е причинила смъртта, или за чувствата, които изпитват след смъртта му. Затова попитай: „Говори ли ти се за това?“ Нека те да решат. Спомняйки си за смъртта на баща си, един младеж казва: „Много ми помогна, че другите питаха какво се е случило и после наистина слушаха.“ Слушай търпеливо и състрадателно, без непременно да смяташ, че трябва да дадеш отговор или някакво решение. Остави ги да споделят това, което искат.

Вдъхни им увереност: Увери ги, че те са направили всичко, което е било възможно (или в нещо, за което знаеш, че е истинно и положително). Увери ги, че това, което те изпитват — печал, гняв, вина или други емоции, — изобщо не е нещо необичайно. Кажи им за други хора, които познаваш и които са се възстановили успешно след подобна загуба. Такива ‘приятни думи’ донасят ‘оздравяване на костите’ — се казва в Притчи 16:24, NW. — 1 Солунци 5:11, 14.

Бъди на разположение: Остани на разположение не само през първите няколко дни, когато много приятели и роднини са край опечаления, но дори месеци по–късно, когато другите са се върнали вече в нормалната си рутина. По този начин ще покажеш, че си ‘истински другар’, човек, който помага на приятелите си във време на „беда“. (Притчи 17:17, NW) „Нашите приятели се погрижиха за това вечерите ни да са заети, така че да не трябва да оставаме дълго време сами у дома — обяснява Тересеа, чието дете умряло при автомобилна злополука. — Това ни помогна да се справим с чувството за празнота, което изпитвахме.“ Години след това дати на годишнини, като например годишнина от сватбата, или датата на смъртта, могат да бъдат източник на стрес за опечалените. Защо не отбележиш тези дати в календара си и когато наближат, да можеш да се поставиш на разположение, за да окажеш — ако има нужда — състрадателна подкрепа?

Прояви уместна инициатива: Дали има задачи, свързани с домакинството, които трябва да се свършат? Дали трябва някой да гледа децата? Дали гостуващите роднини и приятели имат къде да пренощуват? Често хората, които току–що са загубили някого в смъртта, са толкова вцепенени, че дори не знаят какво трябва те самите да направят и не можем да очакваме, че те ще ни кажат с какво можем да помогнем. Затова ако съзреш истинска нужда от нещо, не чакай да те помолят за помощ; прояви инициатива. (1 Коринтяни 10:24; сравни 1 Йоан 3:17, 18.) Една жена, чийто съпруг умрял, споделя: „Много хора казват: ‘Ако има нещо, което мога да направя, кажи ми.’ Но една приятелка не ме питаше. Тя отиде в спалнята, свали спалното бельо и изпра чаршафите, замърсени при смъртта му. Друга взе кофа, вода и почистващи препарати и изпра килима там, където съпругът ми беше повръщал. Няколко седмици след това един от старейшините в сбора дойде при мен в работни дрехи и с инструментите си и каза: ‘Сигурен съм, че имаш нещо за поправяне. Какво?’ Колко съм благодарна на този мъж, че поправи висящата на една панта врата и част от електрическата инсталация!“ — Сравни Яков 1:27.

Бъди гостоприемен: „Не забравяйте гостолюбието“ — ни напомня Библията. (Евреи 13:2) Особено трябва да помним да проявяваме гостоприемство към скърбящите. Вместо една покана от рода на „винаги си добре дошъл“, определи точен ден и час. Ако те откажат, не се предавай твърде лесно. Може да е необходимо внимателно насърчение. Може би са отказали поканата, защото се страхуват да не загубят контрол над емоциите си пред други хора. Или може да изпитват угризения, че в такъв момент отиват на гости и се събират с приятели. Спомни си гостоприемната Лидия, спомената в Библията. След като бил поканен в дома ѝ, Лука пише: „Тя просто ни накара да отидем.“ — Деяния 16:15, NW.

Проявявай търпение и разбиране: Не се изненадвай прекалено много на онова, което опечалените може да казват в началото. Не забравяй, че те може би изпитват гняв и вина. Ако емоционалните изблици са насочени срещу теб, ще са ти необходими проницателност и търпение да не отговориш с раздразнение. „Облечете се с нежната привързаност на състраданието, с милост, смирение, мекота и дълготърпение“ — препоръчва Библията. — Колосяни 3:12, 13, NW.

Напиши писмо: Често пренебрегваме стойността на едно съболезнователно писмо или картичка. Каква е ползата от тях? Синди, чиято майка умряла от рак, отговаря: „Една приятелка ми написа хубаво писмо. То наистина ми помогна, защото можех да го чета отново и отново.“ Едно такова писмо или картичка може да съдържа „няколко думи“, но то трябва да е от сърце. (Евреи 13:22, NW) То може да казва, че ти си загрижен и че имаш специални спомени за умрелия, или може да показва как твоят живот е бил обогатен от човека, който е умрял.

Моли се с тях: Не подценявай стойността на своите молитви заедно с опечалените и за тях. Библията казва: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния.“ (Яков 5:16) Например, като чуват, че се молиш за тях, това може да неутрализира такива отрицателни чувства като чувството за вина. — Сравни Яков 5:13–15.

Недей да страниш, понеже не знаеш какво да кажеш или да направиш: ‘Сигурно точно сега те искат да останат сами’ — си казваме вероятно. Но може би истината е, че се държим настрана, защото се страхуваме да не кажем или направим нещо неуместно. Но ако бъдат отбягвани от приятелите, близките или събратята по вяра, опечалените може да се чувствуват още по–самотни и това да усили мъката им. Помни, че често най–милите думи и дела са най–простите. (Ефесяни 4:32) Дори само твоето присъствие може да бъде източник на насърчение. (Сравни Деяния 28:15.) Припомняйки си деня, в който дъщеря ѝ умряла, Тересеа казва: „В рамките на един час фоайето на болницата беше пълно с наши приятели; всички старейшини и техните съпруги дойдоха. Някои от жените бяха с ролки на главата, някои в работни дрехи. Те просто бяха оставили всичко и бяха дошли. Много от тях ни казаха, че не знаят какво точно да кажат, но това нямаше значение просто защото те бяха дошли.“

Не ги насилвай да престанат да скърбят: ‘Е, хайде сега, недей да плачеш’ — може би ни се иска да кажем. Но може да е по–добре да оставим сълзите да текат на воля. „Мисля, че е важно да позволим на опечалените да не потискат чувствата си и наистина да им дадат воля“ — казва Катрин, мислейки за смъртта на мъжа си. Противопостави се на склонността да казваш на другите какво трябва да изпитват. И не смятай, че ти трябва да криеш своите чувства, за да предпазиш техните. Вместо това ‘плачи с ония, които плачат’ — препоръчва Библията. — Римляни 12:15.

Не бързай да ги съветваш да махнат дрехите или другите лични вещи на починалия, преди те да са готови за това: Може да смятаме, че ще е по–добре да отстранят нещата, предизвикващи спомени, защото те някак си удължават скръбта. Но в този случай пословицата ‘Каквото не се вижда, се забравя’ може и да не важи. Опечаленият може да има нужда от повече време за това. Припомни си библейското описание на реакцията на патриарха Яков, когато го накарали да повярва, че младият му син Йосиф е убит от див звяр. След като на Яков била показана окървавената горна дреха на Йосиф, той ‘оплаквал сина си за дълго време. И всичките му синове, и всичките му дъщери станали, за да го утешават; но той не искал да се утеши’. — Битие 37:31–35.

Не казвай: ‘Можеш да имаш друго бебе’: „Не издържах, когато хората ми казваха, че мога да имам друго дете“ — спомня си една майка, загубила детето си в смъртта. Хората може да го казват с добри чувства, но за скърбящите родители думи, казващи, че загубеното в смъртта дете може да бъде заместено, може да ‘пронизват като нож’. (Притчи 12:18) Едно дете никога не може да замени друго. Защо? Защото всяко е уникално.

Недей непременно да избягваш да споменаваш умрелия: „Много хора дори не споменаваха името на сина ми Джими, нито говореха за него — спомня си една майка. — Трябва да призная, че малко ме болеше от това.“ Така че недей непременно да сменяш темата, когато се спомене името на умрелия. Попитай опечаления дали има нужда да говори за този, когото е загубил. (Сравни Йов 1:18, 19 и 10:1.) Някои опечалени хора са признателни, когато чуват как приятели говорят за специалните качества, заради които починалият им е бил скъп. — Сравни Деяния 9:36–39.

Не бързай да казваш: ‘Така е по–добре’: Да се опитваш да намериш нещо положително в смъртта, не винаги е ‘утешително за потиснатите души’, които скърбят. (1 Солунци 5:14, NW) Спомняйки си времето, когато майка ѝ починала, една млада жена споделя: „Другите казват: ‘Тя не страда повече’ или ‘Поне почива в мир’. Но аз не исках да чуя това.“ Подобни изказвания може да означават за опечалените, че те не бива да скърбят или че загубата не е била толкова значителна. Но те може да изпитват силна скръб, защото техният близък им липсва страшно много.

Може би е по–добре да не казваш: ‘Знам какво изпитваш’: Дали наистина знаеш това? Например, дали можеш да знаеш какво изпитва един родител, чието дете е умряло, ако ти самият не си изпитал подобна загуба? И дори и да си изпитал такава, разбери, че другите може да не изпитват съвсем същото като тебе. (Сравни Плачът на Йеремия 1:12.) От друга страна, ако ти се струва уместно, може да има полза от това да разкажеш как си се възстановил от загубата на близък човек. На една жена, чиято дъщеря била убита, била вдъхната увереност, когато друга майка, загубила своята дъщеря, ѝ разказала за своето връщане към нормалните чувства. Тя казва: „Майката на умрялото момиче не започна с думите: ‘Знам какво изпитваш’. Тя просто ми разказа как е било при нея и ме остави да свържа това с моя случай.“

За да помогнеш на опечален човек, от теб се изискват състрадание, проницателност и много любов. Не чакай опечаленият да дойде при теб. Не казвай само: „Ако мога да направя нещо за теб ...“ Разбери сам какво е това „нещо“ и след това прояви уместна инициатива и го направи.

Остават още няколко въпроса: Какво може да се каже за библейската надежда за възкресението? Какво може тя да означава за теб и за твоя близък човек, който е умрял? Как можем да бъдем уверени, че това е сигурна надежда?