Библейска книга номер 17 — Естир
Писател: Мардохей
Място на написване: Суса (Елам)
Завършена: ок. 475 г. пр.н.е.
Обхваща периода: 493 — ок. 475 г. пр.н.е.
КАЗАНО накратко, тази книга съдържа историята на Асуир, цар на Персия, познат на някои като Ксеркс I, който на мястото на непокорната си съпруга Астин, взел юдейката Естир, която била братовчедка на Мардохей. Агагецът Аман кроял планове да убие Мардохей и всички юдеи, но самият той увиснал на бесилката, която бил приготвил. Мардохей станал най–главният сред царските първенци и юдеите били спасени.
2 Разбира се, има такива хора, които казват, че книгата Естир не е нито вдъхновена от Бога, нито е полезна, а е просто една красива легенда. Те твърдят това, защото в нея не се среща Божието име. Макар и да е вярно, че Бог не се споменава директно, в еврейския текст се срещат четири отделни случая, в които е използван акростих с тетраграмата, първите букви на четири последователни думи, които са ЙХВХ (на иврит יהוה), или Йехова. Тези първоначални букви са ясно забележими най–малко в три древни еврейски ръкописа, а в бележките масора са отбелязани с червени букви. В Естир 7:5 явно също има акростих на Божието изявление „Аз ще стана това“. (Виж бележките под линия в Естир 1:20; 5:4, 13; 7:7 и 7:5, НС.)
3 През цялото повествование ясно се вижда, че Мардохей разбирал и спазвал заповедите на Йехова. Той отказал да се поклони, за да отдаде почит на човек, който вероятно бил амаличанин; Бог бил обрекъл амаличаните на изтребление. (Ест. 3:1, 5; Втор. 25:19; 1 Царе 15:3) Изказването на Мардохей в Естир 4:14 показва, че той очаквал избавление от Йехова и вярвал, че Бог ръководи хода на събитията. Това, че Естир и всички други юдеи постили три дни, преди тя да се яви пред царя, показва упование в Бога. (Ест. 4:16) Божията намеса в събитията се загатва също от факта, че Естир придобива благоволение в очите на Игай, пазачът на жените, и че през нощта царят не може да заспи и нарежда да му донесат официалните протоколи, от които разбира, че Мардохей не е бил възнаграден за миналите му добри дела. (Ест. 2:8, 9; 6:1–3; сравни Притчи 21:1.) В израза „в спомен на постите и плача си“ несъмнено става въпрос за молитви. (Ест. 9:31)
4 Много факти говорят за това, че повествованието е достоверно и действително. То било прието от юдеите, които наричали книгата мегила̀х, което означава „свитък“. Изглежда свитъкът бил включен в Еврейския канон от Ездра, който иначе щял да го отхвърли, ако бил измислица. И до днес юдеите честват празника Пурим, чието име означава „жребий“, заради голямото избавление по времето на Естир. Книгата представя персийския начин на живот и обичаи образно и в съгласие с известните факти от историята и откритията на археолозите. Например в нея много точно е описан начинът, по който персийците оказвали почит на някого. (6:8) Археологическите разкопки показват, че описанието на царския дворец, дадено в книгата Естир, е точно до най–малката подробност.a (5:1, 2)
5 Тази точност се вижда и в самото повествование, тъй като са записани имената на придворните служители и слугите на царя, и дори имената на десетимата синове на Аман. Родословието на Мардохей и Естир е проследено до Кис, който бил от Вениаминовото племе. (2:5–7) Няколко пъти се споменават и официалните протоколи на персийските царе. (2:23; 6:1; 10:2) Книгата била писана на късноеврейски, като много от думите и изразите са на персийски и арамейски език. Стилът на изразяване наподобява този на книгите Летописи, Ездра и Неемия, което показва пълно съгласие с периода, в който е писана.
6 Смята се, че събитията от книгата Естир са се случили по време на възхода на могъщата персийска империя и че обхващат около 18 години от царуването на Асуир (Ксеркс I). Този период приблизително до 475 г. пр.н.е. се потвърждава от гръцки, персийски и вавилонски източници.b Мардохей, който бил очевидец и едно от главните действащи лица в повествованието, е най–вероятно писателят на книгата. Подробното описание показва, че писателят трябва да е преживял тези събития в двореца в Суса.c Макар че не е споменат в никоя друга библейска книга, няма съмнение, че Мардохей е действителна историческа личност. Интересно, че е открит един недатиран клинописен текст, за който А. Унгнад от Германия казва, че описва Мардука (Мардохей?) като висш служител в двореца в Суса по време на управлението на Ксеркс I.d Несъмнено точно в Суса Мардохей завършил описанието на събитията в книгата Естир веднага след като те се случили, тоест около 475 г. пр.н.е.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА
16 Макар че никой от другите библейски писатели не цитира пряко от книгата Естир, тя е в пълно съгласие с останалата част от вдъхновеното Писание. Всъщност в нея са записани чудесни примери за приложението на библейски принципи, които по–късно са изявени в Християнските гръцки писания и се отнасят за поклонниците на Йехова от всички времена. Изследването на следващите откъси доказва не само истинността на това твърдение, но е укрепващо и за християнската вяра: Естир 4:5 — Филипяни 2:4; Естир 9:22 — Галатяни 2:10. Обвинението срещу юдеите, че не се подчинявали на царските закони, е подобно на обвинението срещу първите християни. (Ест. 3:8, 9; Деян. 16:21; 25:7) Следвайки чудесния пример на Мардохей, Естир и другите верни юдеи, истинските служители на Йехова посрещат такива обвинения смело и молитвено се уповават на неговата сила за спасение. (Ест. 4:16; 5:1, 2; 7:3–6; 8:3–6; 9:1, 2)
17 Като християни, нашата ситуация не е по–различна от тази на Мардохей и Естир. Ние също живеем под управлението на „висшестоящи власти“ като чужденци в този свят. Искаме да спазваме законите в страната, в която живеем, но в същото време ясно разграничаваме това, което трябва ‘да плащаме на императора, и онова, което трябва да плащаме на Бога‘. (Рим. 13:1; Лука 20:25) Мардохей, най–главният от царските първенци, и царица Естир са добър пример на преданост и подчинение в своите служебни задължения. (Ест. 2:21–23; 6:2, 3, 10; 8:1, 2; 10:2) Но Мардохей смело не се подчинил на заповедта на царя да се поклони пред жалкия агагец Аман. Той предприел действия за това към царя да бъде отправено искане, осигуряващо законна защита срещу заговора на Аман да унищожи юдеите. (3:1–4; 5:9; 4:6–8)
18 Всички доказателства говорят за това, че книгата Естир е част от Светата Библия, ‘вдъхновена от Бога и полезна за поучаване’. Въпреки че в нея не се споменава директно Бога или неговото име, тя съдържа ценни примери на вяра. Мардохей и Естир не са просто измислени герои на някой разказвач на приказки, а действителни служители на Йехова Бог, които безрезервно се осланяли на силата на Бога за спасение. Макар и да живеели в чужда страна, в която били подчинени на „висшестоящите власти“, те използвали всички възможни законни средства, за да защитят интересите на Божия народ и неговото поклонение. Днес ние можем да следваме техния пример ‘в защитаването и утвърждаването по правен път на добрата новина’ за Божието Царство, което ще ни осигури избавление. (Флп. 1:7)
[Бележки под линия]
a „Прозрение върху Писанието“, 1 том, 764 страница; 2 том, 327–331 страница.
b „Прозрение върху Писанието“, 2 том, 613–616 страница.
c „Енциклопедия“ на Маклинтък и Стронг, издание 1981 г., III том, 310 страница.
d А. Унгнад, “Keilinschriftliche Beiträge zum Buch Esra und Ester”, Zeitschrift für die alttestamentliche Wissenschaft, LVIII (1940–41), 240–244 страница.