„Битката принадлежи на Йехова“

„Аз . . . ида против тебе в името на Йехова на войнствата, на Бога на израилските войски, върху когото ти хвърли презрение“ (1 САМУИЛОВА [БЪЛ. 1 ЦАРЕТЕ] 17:45).

 1, 2. (а) В каква ситуация се намира израилтянската войска под предводителството на Саул? (б) Как израилтянските войски реагират на презрението хвърлено от Голиат и кой се появява сега?

ДВЕ могъщи армии застават една срещу друга на противоположните склонове на долината Ила, на юго-запад от Ерусалим. На едната страна се намират израелските войски под правителството на нововъвдения цар Саул. На другата страна са филистимските воиски с великанския войн Голиат. Името му е подходящо, тъй като означава „импозантен“. Голиат е висок повече от 2,90 метра. Въоръжен е от стъпалата до главата. Викайки отправял богохулни презрения към Израил (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 17:1–11).

² Кой ще приеме предизвикателството на Голиат? „А всичките израилеви мъже като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха“. Но виж, появява се един младеж! Казва се Давид, което означава „възлюбен“. Йехова също го е възлюбил за непоколебимата му преданост към справедливостта. Самуил го е помазал вече за бъдещ цар на Израил и духът на Йехова силно въздействал върху него (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 16:12, 13, 18—21; 17:24; Псалм 11:7; 108:6).

 3. С какво се въоръжава Давид, а как е бил въоръжен Голиат?

³ Давид, като чува как Голиат „хвърля презрение върху войските на живия Бог“ съобщава, че е готов да застане срещу великана. Получава съгласие от Саул и тръгва срещу неприятеля, обаче не с традиционната броня и оръжие, с което го снабдил царя. Взима само тояга, прашка и пет гладки камъни. Обаче Голиат има копие, чието острие тежи близо седем килограма и носи люспеста броня от мед тежеща 57 килограма. Огромният филистимец се приближава със своя щитоносец и „проклиня Давид с боговете си“ (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 17:12–44).

 4. Как Давид отговаря на предизвикателството на великана?

⁴ Как реагира Давид? В отговор на предизвикателството на великана той извиква: „Ти идеш против мене с меч и копие и сулица, а аз ида против тебе в името на Йехова на войнствата, Бога на израилските войски, на когото ти хвърли презрение. В този ден Йехова ще те предаде в ръката ми, и положително ще те поразя и ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; и хората от целия свят ще познаят, че съществува един Бог, който принадлежи към Израил. И всички, които са събрани тук ще познаят, че Йехова не избавя нито с меч, нито с копие, защото БИТКАТА ПРИНАДЛЕЖИ НА ЙЕХОВА, и той несъмнено ще ви предаде в нашите ръце“ (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 17:45–47).

 5. Какъв е резултатът от тази битка и на кого се дължи това?

⁵ Давид смело атакува. Камъкът пуснат от прашката улучва целта и Голиат пада на земята. Йехова възнаграждава Давид за неговата вяра и мъжественост, отправяйки малкия снаряд право в челото на исполина. Давид тича към Голиат, изтръгва меча от ножницата му и отсича главата му. Уплашените филистимци започват да бягат. Наистина може да се каже: „БИТКАТА ПРИНАДЛЕЖИ НА ЙЕХОВА“ (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 17:47–51).

 6. (а) Защо Йехова е запазил подробно описание на протичането на тази битка? (б) От какво увещание се нуждаят всички Божии служители, преследвани от враговете приличащи на Голиат?

⁶ Защо Йехова е запазил в своето Слово подробно описание на това сражение, въпреки, че то се е състояло преди около 3 000 години? Апостол Павел ни казва: „Защото всичко, което е било от понапред писано, писано е било за наше поучение, така че, чрез нашата издържливост и утехата от Писанията да имаме надежда“ (Римляни 15:4). Днес много верни слуги на Йехова срещат упреци и открити преследвания от врагове, които можем да сравним с Голиат. С увеличаването на такова угнетение всички се нуждаем от подкрепяващото увещание: „БИТКАТА ПРИНАДЛЕЖИ НА ЙЕХОВА“.

Спорният въпрос за суверенитета

 7. Кой спорен въпрос се отнася за всички членове на Божия народ във всички нации и защо?

⁷ Голиат е вървял напред хулейки Бога на Израил. Също така по време на нашия XX-ия век излезе напред тоталитарна политическа система, която оспорва върховенството на Йехова и се опитва да принуди служителите му към обожателно послушание на държавата. Този спорен въпрос засяга членовете на Божия народ във всички нации. Защо? Понеже през 1914 година завършиха предсказаните времена на езичниците, т.е. „определените времена на нациите“ и настъпи настоящата ера, в която „народите са изумени и безпомощни“ (Лука 21:24–26, Превод Нов Свят, Взаимен превод). Времената на нациите са започнали в 607 г. пр.н.е., когато са започнали да тъпчат земния Ерусалим и продължили през следващите 2 520 години, до 1914 година, когато Йехова поставил на престола Исус, като своя помазан Цар в небесния Ерусалим (Евреи 12:22, 28; Откровение 11:15, 17).

 8. (а) Как са реагирали земните царе на пророческата заповед: „Служете на Йехова с боязън.“? (б) Какви светски борци на предна линия днес се подиграват на Йехова и тиранизират неговите Свидетели?

⁸ През 1914 година настъпила голяма промяна. Нациите не са могли повече свободно да господстват без Божия намеса. Но послушали ли са тогававашните „царе“ пророческата заповед: „Служете на Йехова с боязън“, като признаят неговия назначен Цар? Не! Вместо това, те „се обединиха заедно като е д и н против Йехова и против неговия помазаник“, Исус. Завладени от стремежа да удовлетворят своите амбициии, те са били „в суматоха“ в Голямата война (1914–1918 г.) (Псалм 2:1–6, 10–12). До днес спорният въпрос за световното господство е причина за разгаряне на конфликти. Светът на Сатана продължава да произвежда все по-нови борци сравними с рафеимите, кръвните сродници на Голиат. Въпреки, че тези диктаторски правителства се подиграват на Йехова и се опитват да покорят неговите Свидетели, то битката и победата неизменно принадлежат на Йехова (2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 21:15–22).

Един съвременен „Саул“

 9. Кой днес чрез своето поведение съответства на цар Саул и в кое отношение?

⁹ Къде в тази картина се намира цар Саул. Поради неговото бунтуване Йехова от по-рано ‘откъснал Израилевото царство от него’ (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 15:22, 28). Освен това Саул не защитил върховенството на Йехова, когато Голиат оспорвал този въпрос. След това преследвал Давид, който победил великана и като помазаник на Йехова трябвало да измести династията на Саул. Колко поразително подобно постъпват духовниците на християнския свят! Те дигнаха бунт против истината от Библията, взимайки участие в голямото отстъпничество като тези, които „не се покоряват на благовестието“ на нашия Господар Исус и настъпилото господство на неговото Царство. Те съвсем са изневерили относно подкрепянето на всеобщото върховенство на Йехова и ожесточено преследват помазаните Свидетели на Йехова и придружаващите ги членове на голямото множество. Йехова „в гнева си“ ще премахне тези отстъпници (2 Солунци 1:6–8; 2:3: Осия 13:11).

10. (а) Какъв манифест бил издаден през 1918 година в Лондон от една група видни духовници? (б) Каква посока на действие избрало духовенството, вместо да постъпи съгласно манифеста от 1918 година?

¹⁰ По време на Първата световна война станало явно компромисното отношение на духовенството на християнския свят. Очевидно започнало да се изпълнява пророчеството на Исус от 24 и 25 глава на евангелието от Матей и от 21 глава на евангелието от Лука. През 1918 година в Лондон, Англия, представителите на висшето духовенство на баптистите, презвитерианците, на епископалната Църква и на методистите издали манифест, в който се заявявало: „Сегашната криза свидетелства, че времената на нациите завършиха“ Но те не действали съобразно това обяснение. Духовенството на християнския свят вече успяло да се включи в Първата световна война, поддържайки нейните участници и от двете страни на фронта. То не признало присъствието на Исус, а се подчинило на начина на мислене на светските нации, според които човечеството — вместо да се обедини под управлението на Божието Царство — трябвало да се подчини на скараните помежду си политически сили, дори ако те биха били потисници като Голиат (Матей 25:31–33).

Никакъв компромис!

11. Кой не е направил никакъв компромис по отношение на върховенството и от кого е взел пример?

¹¹ Предани Божии служители правят ли компромис по отношение на въпроса за върховенството? В никакъв случай, както ясно доказва Библията (Даниил 3:28; 6:25–27; Евреи 11:32–38; Откровение 2:2, 3, 13, 19). Днес лоялните християни подкрепят върховенстовто на Йехова и Царството му, въпреки различните жестоки укори и преследвания от страна на съвременния Голиат. Така те вървят по стъпките на Исус, „Давидовия син“, който неустрашимо водел духовна война в защита на върховенството на Йехова, оставайки строго неутрален относно конфликтите и политическите въпроси на този свят. В молитва до своя Баща, Исус казал, че неговите последователи, истинските християни, „не са част от света“ (Матей 4:8–10, 17; 21:9; Йоан 6:15; 17:14, 16; 18:36; 1 Петър 2:21).

12.  (а) Кой е повалил съвременния Голиат, и как? (б) Как въздействало върху народа на Йехова обстоятелството, че според тях „Голиат“ е станал мъртъв?

¹² Остатъкът на помазаните християни, както някога Давид, е повалил съвременния Голиат. Как трябва да разбираме това? Той се изказал единогласно за Йехова по въпроса за господството на света. Образец за това съставлявала една „резолюция“ (приета от Съдружението на интернационалните изследователи на Библията по време на конгреса в Сидер Поинт, щат Охайо, в неделя на 10 септември 1922 година). Резолюцията съдържа между другото:

10. Ние обясняваме и доказваме публично, че съвременното време на бедствие е денят на Божието отмъщение върху видимата и невидима империя на Сатана;

11. Че възобновяването на стария свят, т.е. ред, е невъзможно; че е дошло времето за установяването на Божието Царство посредством Исус Христос и че всички велики сили и организации, които не се подчиняват на справедливото управление на Господаря, ще бъдат унищожени от него“.

„Давидовият Син“ като глава на християнската еклезия несъмнено е насочил хвърлянето на този „камък“ на истината за Царството (Матей 12:23; Йоан 16:33; Колосяни 1:18). Резолюциите приети на ежегодните конгреси в периода от 1922 до 1928 година също са подчертали това. От гледна точка на народа на Йехова, „Голиат“ лежал мъртъв с отрязана глава. Диктаторските човешки правителства не са успяли да принудят смелите защитници на върховенството на Йехова към компромис. (Сравни Откровение 20:4).

13. (а) Как духовенството на християнския свят направило компромис по време на подтисничеството в хитлеристка Германия? (б) Какво се описва в книгата Майки в отечеството за безкомпромисното становище на Свидетелите?

¹³ Един ярък съвременен пример на заплашване от политическите системи, приличащи на Голиат, беше хитлеристка Германия. Главните религии, както католическата, така и протестантската направиха компромис, който беше за оплакване, давайки обет за верност към нацизъма, обожавайки идолопоклоннически фюрера, отдавайки чест на неговото знаме с пречупен кръст, благославяйки неговите войски, когато те тръгваха да убиват последователите на същата религия, но от други държави. Мнимите християни от всички религии, с изключение на Свидетелите на Йехова, всички бяха обхванати от патриотична пламенност. В книгата Мадърс ин Фадърленд (Майки в отечеството) четем: „Свидетелите на Йехова бяха изпращани в концентрационни лагери, хиляди от тях бяха наказани със смърт, и хиляди умряха в периода от 1933 година до 1945 година. . . . Католиците и протестантите чуваха, как духовенството ги подтиква да съдействат с Хитлер. Непослушанието беше равносилно на противопоставяне както на държавата, така и на Църквата“. За колко много кръв стана виновна Църквата и държавата! (Йеремия 2:34).

14. Защо Свидетелите на Йехова често са преследвани?

¹⁴ В много страни до днес продължава жестокото подтискане на Свидетелите на Йехова, според както е предсказал Исус. Но независимо от условията, тези християни усърдно продължават да проповядват „благовестието за Царството“ (Матей 24:9, 13, 14). Иронията на положението се състои в това, че в повечето страни Свидетелите на Йехова са смятани като честни, порядъчни граждани, които примерно спазват законите и реда (Римляни 13:1–7). Въпреки това, те често са преследвани. Защо? Те не се кланят на държавните символи и не ги поздравяват, тъй като единствено Йехова заслужава да му се отдава чест (Второзаконие 4:23, 34; 5:8–10; 6:13–15). Те безкомпромисно обожават Йехова считайки го за свой Върховен Господар (Матей 4:8–10; Псалм 71:5; 73:28). „Не са част от света“ и в неговите войни и политическите въпроси запазват християнски неутралитет (Йоан 15:18–21; 16:33).

15, 16. (а) Чий пример могат да следват Свидетелите независимо от своята възраст, когато ги заплашва съвременният Голиат и как примера на едно шестгодишно момиче доказало това? (б) Християнски родители трябва да възпитават така децата си, че на кого да приличат?

¹⁵ Съвременният Голиат често заплашва народа, който запазва чистотатата си и който дава предимство на обожаването на Йехова спрямо идолопоклонническите практики. (Сравни Откровение 13:16, 17). Обаче, Свидетелите на Йехова, както млади, така и възрастни, взимайки пример от Давид, съумяват смело да отговорят на това предизвикателство. В една латино-американска страна едно шестгодишно християнско момиче от ранно детство получило добра подготовка за това в дома си. (Виж Ефесяни 6:4; 2 Тимотей 3:14, 15). Това ѝ помогнало да стане най-добрата ученичка в класа. Обаче нейната съвест, оформена въз основа на Библията, не ѝ позволявала да взима участие заедно с другите ученици в идолопоклоннически церемонии. Когато обяснила своето становище на учителката си, тя извикала, че момиче на такава възраст е още много малко, за да има съвест! Отговорът бил убедително свидетелствуване, което доказало, че учителката не била права.

¹⁶ Ние се надяваме, че всички християнски родители така ще обучават своите деца, че те да могат да следват примера на Давид и да заемат подходящо отношение към светските власти, когато ще ги заплашват като Голиат. Дано смело да ‘запазват чиста съвест’ придържайки се към библейските принципи — както тримата верни еврейски младежи, Даниил и много други, за които информира Библията (1 Петър 2:19; 3:16; Даниил 3:16–18).

От гледище на историка

17. (а) За какво развитие предупредил английският историк Арнолд Тойнби? (б) Как лоялността на Божия народ е поставена на изпитание от съвременната класа на Голиат?

¹⁷ Известният английски историк Арнолд Тойнби предупредил от днешното развитие на „зловеща форма на едно езическо обожаване на суверенни национални държави“ и го означил като „горчиво средство за ферментация на новото вино на демокрацията в старите мехове на племенното общество“. Хора, които твърдят, че техният народ превъзхожда всички други народи и стигат чак до обожаване на държавата, лесно биват водени от нейните ръководители и организирани в колективни оръдия за осъществяване на тяхната политика, добра или лоша. Така възникна класата на Голиат. Тази класа поставя на изпитание лоялността на Божиите служители, които често са привързани до своя роден край, но отказват да се кланят на държавата и нейните символи.

18. Какво трябва да се запитат добросъвестни християни?

¹⁸ Както в нацистка Германия, така и днес, добросъвестният християнин трябва да си постави следните проницателни въпроси: Трябва ли да бъда на мнение, че Бог има по-голями предпочитания за държавата в която живея, отколкото спрямо останалите? В настоящия критичен период на човешката история логично и разумно ли е мнението, че едно парче земя има по-голяма стойност от останалите? Или един клон на човешкото семейство превъзхожда ли другите?

19. Какво би казал Йехова, най-големият историк, ако бихме действали и мислели, че една нация превъзхожда всички останали?

¹⁹ Вземи под внимание какво мисли по този въпрос най-големият историк на всички времена, Бог Йехова, авторът на Библията. Апостол Петър заявил: „Наистина виждам, че Бог не пристрастен, но във всяка нация за него е приемлив всеки човек, който се бои от него и върши справедливост.“ Това, което ние правим, не трябва ли винаги да хармонизира с боговдъхновеното изказване на апостол Павел, че „[Бог] от е д и н човек е направил всяка нация на хората, за да живеят по цялата повръхност на земята“? С какво право един народ би могъл да мисли и да постъпва така, като че ли превъзхожда останалите? Павел казал за всички хора, че „сме Божий род“ (Деяния на апостолите 10:34, 35; 17:26, 29).

20. Кой няма да предизвиква Божия народ в новата система, и какво ще изясни следващото изучаване?

²⁰ В новата система, създадена от Йехова, правдолюбивите хора няма да бъдат предизвиквани от подобни на Голиат тоталитарни политически системи, тъй като партийна гордост и омраза ще принадлежат към миналото (Псалм 11:5–7). Навсякъде по земята Божиите служители се отделиха от национализма, тъй като са послушни на заповедта на Исус, ‘да любят един другиго, както той ги възлюби’ (Йоан 13:34, 35; Исаия 2:4). Следващата статия ще изясни какъв вид любов той е имал предвид.

Въпроси на повторение

◼ Кого символизира великанът Голиат?

◼ В кое отношение Божиите служители са безкомпромисни в спорния въпрос за върховенството?

◼ Защо Божият народ може да каже, че съвременният Голиат е повален?

◼ Кой проявява също такова отношение, като цар Саул и по какъв начин?

◼ Как Свидетелите на Йехова взимат пример от Давид, въпреки потисничеството на съвременния Голиат?