Как да се справиш със скръбта

„Всичките му синове [на Яков], и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.“ (БИТИЕ 37:35)

ПАТРИАРХЪТ Яков изпитвал силна скръб поради загубата на сина си. Той бил сигурен, че ще скърби до деня на собствената си смърт. Подобно на Яков може би и на тебе ти се струва, че болката от загубата на близък човек е толкова силна, че никога няма да можеш да я превъзмогнеш. Дали такава силна скръб непременно е показател за липса на вяра в Бога? Това определено не е така!

Библията описва Яков като човек със силна вяра. В Писанието наред със своя дядо Авраам и баща си Исаак, Яков е посочен като пример за проява на забележителна вяра. (Евреи 11:8, 9, 13) Веднъж той дори се борел с един ангел цяла нощ, за да получи благословия от Бога! (Битие 32:24–30) Ясно е, че Яков бил много духовен човек. Какво можем да научим тогава от това, че той скърбял? Фактът, че изпитваме силна скръб и мъка поради смъртта на свой близък, не означава, че нямаме силна вяра в Бога. Скръбта е нормална и естествена реакция, когато загубим в смъртта близък човек.

Какво е скръбта?

Скръбта се отразява на хората по различни начини, но за мнозина най–непреодолима е силната емоционална болка. Да разгледаме случая на Леонардо, който бил на 14 години, когато баща му внезапно починал поради кардиореспираторни проблеми. Леонардо никога няма да забрави деня, в който неговата леля му съобщила новината. Отначало той не можел да повярва. На погребението видял тялото на баща си, но всичко му изглеждало странно и нереално. В продължение на около шест месеца Леонардо не можел да плаче. Често той осъзнавал, че чака баща си да се прибере от работа. Била му необходима около една година, за да приеме напълно мисълта, че баща му е мъртъв. И когато накрая това станало, той се почувствал ужасно самотен. Дори обикновени неща — като например това да се прибира в празната къща — му напомняли, че баща му вече го няма. Често в такива моменти той започвал да плаче. Само колко много му липсвал неговият баща!

Както ясно показва случилото се с Леонардо, скръбта може да бъде много силна. Добрата новина е, че човек може да я превъзмогне. Но вероятно ще трябва да мине известно време. Точно както е необходимо време, за да заздравее една дълбока телесна рана, така и на опечалените им е нужно време. Може да са нужни няколко месеца, няколко години или дори повече време, за да се превъзмогне мъката. Но силната болка, която изпитваш в началото, постепенно ще отслабне и ще усещаш, че животът вече не е толкова мрачен и безсмислен.

Междувременно трябва да помним, че скръбта бива определяна като неотменна част от периода на възстановяване и като средство да се приспособим към новата ситуация. Мястото, което този човек е заемал преди в живота ни, е празно и сега трябва да се научим да живеем без него. Скръбта може да се окаже така необходимият отдушник за нашите чувства. Разбира се, не всеки скърби по един и същ начин. Изглежда обаче, че едно нещо е вярно — потискането на мъката може да ти навреди в умствено, емоционално и физическо отношение. Как тогава да изразяваш скръбта си по начин, който ще ти донесе облекчение? Библията съдържа някои практични съвети във връзка с това.a

Как да се справиш със скръбта

Много опечалени хора са разбрали, че е от голяма полза за тях да говорят. Обърни внимание например на думите на Йов, за когото четем в Библията. Той загубил в смъртта десетте си деца и бил сполетян от други нещастия. Йов казал: „Моята душа ненавижда живота ми, ще излея мъката си, ще говоря поради горчивината на душата си!“ (Йов 1:2, 18, 19; 10:1, НС) Забележи, че Йов имал нужда ‘да излее’ мъката си. Как щял да направи това? Той обяснил: „Ще говоря.“

Паулу, който изгубил своята майка, казва: „Едно от нещата, които ми помогнаха, беше да говоря за майка си.“ Следователно това да говориш за чувствата си пред доверен приятел може да ти донесе известно облекчение. (Притчи 17:17) След като загубила майка си, Йоне помолила християнските си братя и сестри да я посещават по–често. Тя си спомня: „Разговорите облекчиха болката ми.“ Ти също може да установиш, че като изразяваш с думи чувствата си и ги споделяш със слушател, който те разбира, ще ти бъде по–лесно да ги превъзмогнеш.

Друго нещо, което може да ти помогне, е това да пишеш. Има хора, на които им е трудно да говорят за чувствата си, и за тях може да е по–лесно да изразяват писмено онова, което чувстват. След смъртта на Саул и Йонатан верният мъж Давид написал песен, в която излял своята дълбока печал. Тази прочувствена жалейна песен впоследствие станала част от библейското повествование във Втора книга на царете. (2 Царе 1:17–27)

Плачът също може да е начин да освободиш чувствата си. Библията казва: „Има време за всяко нещо, и ... време за плачене.“ (Еклисиаст 3:1, 4) Без съмнение смъртта на човек, когото обичаме, е „време за плачене“. Не бива да се притесняваме, когато плачем от мъка. Библията съдържа много примери на верни мъже и жени, които открито изразявали скръбта си с плач. (Битие 23:2; 2 Царе 1:11, 12) ‘Сълзи потекли от очите’ на Исус Христос, когато наближил гроба на своя скъп приятел Лазар, който малко преди това бил умрял. (Йоан 11:33, 35)

Може би усещаш, че чувствата ти внезапно се променят и че не можеш да ги контролираш. Именно затова справянето със скръбта изисква търпение. Помни, че не трябва да се срамуваш от сълзите си. Много верни хора са разбрали, че проливането на сълзи е необходима и естествена част от справянето с мъката.

Приближи се до Бога

Библията ни казва: „Приближете се до Бога и той ще се приближи до вас.“ (Яков 4:8) Един основен начин да се приближим до Бога е като се молим. Не подценявай стойността на молитвата! Библията дава следното утешително обещание: „ГОСПОД е близо до съкрушените по сърце и спасява сломените по дух.“ (Псалм 34:18, Ве) Тя също ни уверява: „Прехвърли бремето си на Йехова и той ще те подкрепи!“ (Псалм 55:22, НС) Помисли за това. Както беше споменато по–горе, мнозина са разбрали, че е от полза да споделят чувствата си с доверен приятел. Нима няма да изпиташ дори още по–голяма полза, ако излееш чувствата си пред Бога, който обещава да утеши сърцата ни? (2 Солунци 2:16, 17)

Паулу, който беше споменат по–рано, казва: „Когато просто не издържах повече на болката и чувствах, че не мога да се преборя, падах на колене и се молех на Бога. Умолявах го да ми помогне.“ Паулу е убеден, че молитвите донасят облекчение. Ти също можеш лично да изпиташ как в отговор на твоите усърдни молитви „Богът на всяка утеха“ ще ти даде необходимата сила и смелост, за да се справиш. (2 Коринтяни 1:3, 4; Римляни 12:12)

Надеждата за възкресение

Исус казал: „Аз съм възкресението и животът. Който проявява вяра в мене, дори и да умре, ще живее отново.“ (Йоан 11:25) Според Библията умрелите ще живеят отново.b Докато бил на земята, Исус показал, че е способен да възкресява мъртви. Веднъж той възкресил едно дванайсетгодишно момиче. Каква била реакцията на родителите на момичето? Те били „извън себе си от голяма радост“. (Марко 5:42) Под управлението на своето Царство небесният цар Исус Христос ще върне към живот огромен брой хора тук на земята, но в мирни и праведни условия. (Деяния 24:15; 2 Петър 3:13) Представи си само каква голяма радост ще бъде, когато мъртвите възкръснат и отново бъдат заедно с близките си!

Клаудети, която загубила своя син Ренато в самолетна катастрофа, сложила негова снимка на хладилника. Тя често поглежда към снимката и си казва: „Ще се видим отново при възкресението.“ Леонардо си представя как баща му се връща към живот в обещания от Бога нов свят. Надеждата за възкресение е истински източник на утеха за тях и за безброй други хора, които са изгубили близки в смъртта. Тя може да донесе утеха и на тебе!

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 7]

„Богът на всяка утеха“

„Благословен да бъде Богът и Бащата на нашия господар Исус Христос, Бащата на нежното състрадание и Богът на всяка утеха.“ (2 Коринтяни 1:3)

Този библейски стих показва, че Бог може да помогне на верните си служители да преодолеят каквито и да било проблеми или трудности, с които се сблъскват. Един начин, по който Йехова осигурява утеха, е чрез някой приятел или близък, който споделя същите вярвания.

Леонардо, който загубил баща си, си спомня как при един случай получил сила и утеха. Веднъж, когато се прибрал у дома и си спомнил, че в къщата няма никого, той избухнал в плач. Тогава отишъл в близкия парк и седнал на една пейка, като не спирал да плаче. През сълзи той се помолил за Божията помощ. Неочаквано до него спрял един микробус и Леонардо видял, че шофьорът е един от неговите християнски братя. Братът доставял някои стоки и бил завил в погрешна улица. Самото му присъствие било достатъчно, за да утеши Леонардо.

Веднъж един вдовец се чувствал самотен и бил много потиснат. Той просто не можел да спре да плаче, защото бил изгубил всякаква надежда. Той умолявал Бога за помощ. Докато все още се молел, телефонът позвънял. Била неговата внучка. Опечаленият мъж си спомня: „Нашият кратък разговор ми беше достатъчен, за да възвърна силите си. Убеден съм, че нейното обаждане беше отговорът на молитвата ми за помощ.“

[Блок на страница 9]

Те носят утеха и на други

„[Бог] ни утешава във всички трудности, за да можем и ние да утешаваме хората, намиращи се в беда, чрез утехата, с която ние самите сме утешавани от Бога.“ (2 Коринтяни 1:4)

Много истински християни са разбрали от личен опит какво означават тези думи. След като са получили утеха, за да се справят със загубата на свой близък, те виждат, че могат да насърчат и утешат и други.

Да разгледаме примера на Клаудети, която редовно посещава хората, за да споделя с тях своите основани на Библията вярвания. Преди да загуби сина си, тя посещавала една жена, чийто син бил починал от левкемия. Жената се радвала на тези посещения, но смятала, че Клаудети никога няма да разбере напълно нейната болка. Но скоро след като и синът на Клаудети умрял, жената я посетила и ѝ казала, че идва да види дали сега, след смъртта на сина си, тя все още вярва в своя Бог. Силната вяра на Свидетелката направила голямо впечатление на тази жена. Сега тя редовно изучава Библията с Клаудети и намира утеха в Божието Слово.

След като загубил баща си, Леонардо решил да научи жестомимичен език, за да може да споделя носещото утеха послание от Библията с глухите хора. Той е разбрал, че усилията, които полага в помощ на глухите, му носят голяма полза. Леонардо казва: „Едно от нещата, които ми помогнаха да се справя със скръбта, е желанието ми да помагам на глухите да научат за Бога. Посвещавам много от своето време и енергия, за да помагам на тези хора. Тъгата ми се превърна в радост, когато видях как първият човек, с когото изучавах Библията, беше покръстен! Всъщност тогава за пръв път след смъртта на баща си изпитах голямо щастие.“ (Деяния 20:35)

[Снимка на страница 5]

Да говориш за чувствата си може да ти донесе известно облекчение

[Снимка на страница 6]

Да пишеш за мъката си е начин да я изразиш

[Снимка на страница 6]

Да четеш за надеждата за възкресение е истински източник на утеха

[Снимка на страници 8, 9]

Исус обещал да възкреси онези, които проявяват вяра в него