Защо трябва да пазиш своята неопетненост?

„Съдѝ и мене, Господи, ... според моето незлобие [неопетненост — НС].“ (ПС. 7:8)

1, 2. Кои са някои често срещани ситуации, в които неопетнеността на един християнин бива поставена под изпитание?

ПРЕДСТАВИ си следните три ситуации. Няколко момчета се подиграват на един свой съученик. Те се опитват да го ядосат и да го предизвикат да се бие или да ругае. Дали той ще им отвърне по такъв начин, или ще запази самообладание и ще ги отмине? Един съпруг е сам в дома си и търси информация в Интернет, когато на екрана се появява реклама на уебстраница с неприлично съдържание. Дали той ще се поддаде на изкушението да отвори тази страница, или ще вземе нужните мерки да не попада повече на нея? Една християнка разговаря с някои други сестри, когато те започват да клюкарстват за една сестра от сбора. Дали тя ще се присъедини към тях, или ще се опита да смени темата?

² Въпреки че са различни, между тези три ситуации има нещо общо. Те са свързани с усилията, които трябва да полага един християнин, за да запази своята неопетненост, или морална безкомпромисност. Дали мислиш за своята неопетненост, когато търсиш разрешение на проблемите си, когато се грижиш за потребностите си или когато определяш целите си в живота? В ежедневието си хората мислят за външния си вид, за здравето си, за трудностите, съпътстващи изкарването на прехраната, за щастливите или тъжните моменти, свързани с техните приятели, може би дори за някаква романтична връзка. Навярно обръщаме голямо внимание на подобни неща. Но какво е от особено значение за Йехова, когато изследва сърцата ни? (Пс. 139:23, 24) Това е нашата неопетненост.

3. Какво решение ни оставя Йехова да вземем сами, и какво ще обсъдим в тази статия?

³ Йехова, Дарителят на ‘всеки добър дар и всеки съвършен подарък’, ни е дал много различни дарове. (Як. 1:17) От него сме получили своето тяло, разума си и различни способности и можем да се радваме на известно здраве. (1 Кор. 4:7) Но Йехова не ни принуждава да се пазим неопетнени, той ни оставя сами да решим дали да бъдем такива, или не. (Втор. 30:19) Следователно е необходимо да изследваме какво представлява неопетнеността, или моралната безкомпромисност. В тази статия ще разгледаме също три причини, поради които това качество е изключително важно.

Какво представлява неопетнеността?

4. Какво включва качеството неопетненост, и какво можем да научим от закона на Йехова относно животинските жертви?

⁴ Изглежда много хора днес нямат ясна представа за това какво е неопетнеността. Например, когато политиците се хвалят със своята неопетнена репутация, те най–често имат предвид честността си. Честността е важна, но това качество е само аспект на неопетнеността. Еврейската дума, която е използвана в Библията и носи смисъла на „неопетненост“, включва също цялостност в морално отношение. Еврейските думи, свързани с думата „неопетненост“, произлизат от корен, означаващ цял, без недостатък. Една от тези думи е използвана за жертвите, принасяни на Йехова. Бог одобрявал принасяното животно единствено ако то било цяло, или без недостатък. (Прочети Левит 22:19, 20.) Йехова строго порицал онези, които умишлено престъпвали тази заповед и принасяли в жертва куци, болни или слепи животни. (Мал. 1:6–8)

5, 6. (а) Кои примери показват, че обикновено ние ценим онова, което е цяло и непокътнато? (б) Дали човек трябва да е съвършен, за да пази своята неопетненост? Обясни.

⁵ Съвсем естествено е човек да търси и да цени нещо, което е цяло и непокътнато. Представи си, например, един колекционер на книги, който след дълго търсене намира много ценен том, но за съжаление установява, че в него липсват няколко важни страници. Колекционерът ще е разочарован и ще върне книгата обратно на полицата. Или си представи една жена, която върви по плажа и събира миди, изхвърлени от вълните на брега. Очарована от разнообразието и красотата на тези творения, от време на време тя се навежда и взема някоя мида, за да я разгледа отблизо. Кои от мидите ще запази жената? Онези, които са цели и не са счупени. По подобен начин Бог търси хора, които му служат с цяло, или „неразделено сърце“. (2 Лет. 16:9, НС)

⁶ Навярно се питаш обаче дали за неопетнеността е необходимо съвършенство. Тъй като всички ние грешим и сме несъвършени, може да сме склонни да си мислим, че до известна степен сме като книга с липсващи страници или като счупена мида. Дали и ти понякога се чувстваш така? Бъди сигурен обаче, че Йехова не очаква абсолютно съвършенство от нас. Той не изисква повече, отколкото сме способни да направим.* (Пс. 103:14; Як. 3:2) И все пак той очаква да се пазим неопетнени. Дали тогава има разлика между съвършенството и неопетнеността? Да, има. Нека онагледим това с пример. Един младеж обича една девойка и възнамерява да се ожени за нея. Би било неразумно той да очаква от нея съвършенство. Но ще е разумно младежът да очаква девойката да го обича с цялото си сърце и да изпитва романтични чувства единствено към него. Подобно на това, Йехова е „Бог, който изисква пълна преданост“. (Из. 20:5, НС) Той не очаква от нас да сме съвършени, а по–скоро иска да го обичаме от цялото си сърце, като се покланяме единствено на него.

7, 8. (а) Какъв пример оставил Исус по отношение на неопетнеността? (б) Какво представлява неопетнеността според Библията?

⁷ Може би си спомняме какво казал Исус, когато бил попитан коя е най–важната заповед. (Прочети Марко 12:28–30.) Исус не само отговорил на този въпрос, но и живеел според своите думи. Той оставил най–добрия пример на човек, който обича Йехова с целия си ум, сърце, душа и сила. Той показал, че неопетнеността се проявява не само на думи, но и чрез добри дела, породени от искрени подбуди. За да пазим своята неопетненост, е необходимо да следваме стъпките на Исус. (1 Пет. 2:21)

⁸ Следователно в библейския смисъл на думата неопетненост означава отдаване на пълна преданост на небесния ни Баща Йехова Бог и на изявената му воля и цел. Да запазваме неопетнеността си означава в ежедневните си дейности да се стремим преди всичко да сме угодни на Йехова Бог. Трябва да считаме за най–важно в живота си онова, което Бог смята за най–важно. Нека разгледаме три причини, поради които неопетнеността е изключително важна.

1. Нашата неопетненост и въпросът за всемирното върховенство

9. Как собствената ни неопетненост е свързана с въпроса за всемирното върховенство?

⁹ Върховенството на Йехова не зависи от нашата неопетненост. Божието върховенство е справедливо, вечно и всемирно и винаги ще остане такова, независимо от това какво казва или прави някоя личност. Но Божието върховенство е било грубо оклеветено в небесата и на земята. Затова властта на Бога трябва да бъде защитена пред всички разумни създания — необходимо е да бъде доказано, че Йехова има правото да управлява и че той е справедлив и любещ владетел. Като Свидетели на Йехова, ние с радост говорим за Божието всемирно върховенство с всекиго, който иска да слуша. Но как можем ние лично да заемем страна в този въпрос? По какъв начин показваме, че избираме Йехова за свой Върховен владетел? Правим това, като пазим неопетнеността си.

10. Какви обвинения отправил Сатана относно неопетнеността на хората, и как искаш да отговориш на тези обвинения?

¹⁰ Помисли колко е важна твоята неопетненост. С думите си Сатана заявил, че никой човек няма да подкрепи върховенството на Йехова и да Му служи, подбуждан от неегоистична любов. Пред голям брой духовни създания Дяволът казал на Йехова: „Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.“ (Йов 2:4) Обърни внимание, че клеветата на Сатана не засягала единствено праведния Йов, а човечеството като цяло. Съвсем подходящо Библията нарича Сатана „обвинителя на нашите братя“. (Откр. 12:10) Той се подиграва на Йехова, като заявява, че християните — включително и ти — няма да останат верни. Сатана твърди, че ти би предал Йехова, за да запазиш собствения си живот. Как се чувстваш, като знаеш, че тези обвинения са отправяни лично към тебе? Нима няма да търсиш възможност да докажеш, че Сатана е лъжец? Една такава възможност е да се пазиш неопетнен.

11, 12. (а) Кои примери показват как решенията, които вземаме в ежедневния си живот, са свързани с въпроса за неопетнеността ни? (б) Защо е привилегия да пазим неопетнеността си?

¹¹ Това, че е повдигнат въпрос за твоята неопетненост, означава, че поведението ти и решенията, които вземаш в своя живот, са много важни. Нека отново обърнем внимание на трите ситуации, които бяха споменати по–рано. Как тримата християни биха запазили своята неопетненост? Момчето, чиито съученици му се подиграват, е подложено на силен натиск да отвърне с насилие или груби думи, но си припомня следния съвет: „Не си отмъщавайте, любими мои, но оставете място за Божия гняв, защото е записано: ‘„Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото“ — казва Йехова.’“ (Рим. 12:19) Затова младият брат просто отминава. Съпругът, който използва Интернет, има възможност да гледа материал, който събужда сексуални желания, но си спомня принципа, съдържащ се в думите на Йов: „Направих завет с очите си; и как бих погледнал на девица?“ (Йов 31:1) Подобно на Йов, мъжът не позволява очите му да гледат неприлични неща, като се пази от подобни материали, сякаш те са отрова. Жената, която в разговора си с други сестри чува навреждаща клюка, се въздържа да говори, припомняйки си напътствието: „Нека всеки от нас угажда на ближния си в онова, което е добро за неговото укрепване.“ (Рим. 15:2) Клюката, която тя може да повтори, не е укрепваща. Подобни думи ще навредят на нейната християнска сестра и няма да зарадват небесния ни Баща. Затова тя решава да не се присъедини към клюкарстването и сменя темата.

¹² Във всеки един от тези случаи християнинът взема решение, с което сякаш заявява: „Йехова е моят Владетел. Ще се опитам да постъпя така, както му е угодно в тази ситуация.“ Дали гледаш по същия начин на решенията, които вземаш? Ако е така, тогава наистина живееш в хармония със стоплящите сърцето думи, записани в Притчи 27:11: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ Само каква привилегия е това да радваме сърцето на Йехова! Нима усилията ни да се пазим неопетнени не си заслужават?

2. Йехова ни съди въз основа на неопетнеността ни

13. Как думите на Йов и на Давид показват, че Йехова ни съди въз основа на неопетнеността ни?

¹³ Разбрахме, че неопетнеността ни дава възможност да подкрепим върховенството на Йехова. Следователно Бог може да ни съди въз основа на това качество. Йов добре разбирал тази истина. (Прочети Йов 31:6.) Той знаел, че Бог претегля хората в „прави везни“, като използва съвършения си стандарт за справедливост, за да провери дали пазим своята неопетненост. Давид също казал: „Господ съди племената; съдѝ и мене, Господи, според правдата ми; и според моето незлобие [неопетненост — НС] ..., Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.“ (Пс. 7:8, 9) Знаем, че Бог може да вижда какви сме отвътре, да изследва фигуративното ни ‘сърце и вътрешности’. Трябва да помним обаче какво търси той. Както казал Давид, Йехова ни съди според нашата неопетненост.

14. Защо не бива да си мислим, че нашето несъвършено и грешно състояние ни пречи да сме неопетнени?

¹⁴ Представи си само, Йехова Бог изследва сърцата на милиардите хора днес. (1 Лет. 28:9) Колко са онези, които Бог вижда, че наистина пазят своята неопетненост? В действителност малко на брой! Но не бива да си мислим, че поради несъвършенството си ние няма да успеем да останем неопетнени. Напротив, подобно на Давид и Йов имаме основателни причини да вярваме, че Йехова ще ни сметне за неопетнени въпреки несъвършенството ни. Помни, че съвършенството не означава непременно неопетненост. На земята са живели само трима души, които били съвършени, но двама от тях, Адам и Ева, не запазили своята неопетненост. Милиони други несъвършени хора обаче успяват да останат неопетнени. Ти също можеш да запазиш своята неопетненост.

3. Неопетнеността е важна за нашата надежда

15. Как Давид показал, че неопетнеността е важна за нашата надежда за бъдещето?

¹⁵ Тъй като Йехова ни съди въз основа на неопетнеността, това качество е важно за нашата надежда за бъдещето. Давид знаел тази истина. (Прочети Псалм 41:12.) Той силно ценял надеждата да се радва на Божието благоволение завинаги. Подобно на истинските християни днес, Давид се надявал да живее и да служи на Йехова Бог вечно, като все повече се приближава до него. Давид съзнавал, че за да види осъществяването на тази надежда, е изключително важно да запази неопетнеността си. Освен това Йехова ни подкрепя, учи, ръководи и благославя, докато пазим своята неопетненост.

16, 17. (а) Защо си решен никога да не губиш своята неопетненост? (б) Кои въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия?

¹⁶ Надеждата допринася за щастието. Тя може да ни даде радостта, от която се нуждаем, за да се справим с трудностите. Надеждата може също да защитава нашите мисли. Спомни си, че Библията сравнява надеждата с шлем. (1 Сол. 5:8) Точно както в една битка шлемът предпазва главата на войника, надеждата предпазва нашия ум от отрицателното мислене, което Сатана насърчава в този умиращ стар свят. Животът наистина е лишен от смисъл, ако нямаме надежда. Необходимо е да си направим честен самоанализ, като обърнем сериозно внимание на състоянието на неопетнеността си и на своята надежда, която е свързана с това качество. Не забравяй, че като пазиш своята неопетненост, ти подкрепяш върховенството на Йехова и правиш сигурна скъпоценната си надежда за бъдещето. Не допускай да изгубиш неопетнеността си!

¹⁷ Тъй като неопетнеността е толкова важна, е необходимо да разгледаме и някои други въпроси. Как можем да придобием неопетненост? Как да останем неопетнени? И какво може да се направи, ако някой изгуби неопетнеността си? Тези въпроси са обсъдени в следващата статия.

[Бележка под линия]

Как ще отговориш?

• Какво представлява неопетнеността?

• Как неопетнеността е свързана с въпроса за всемирното върховенство?

• В какъв смисъл неопетнеността е в основата на нашата надежда?

[Снимки на страница 5]

Често в ежедневието нашата неопетненост бива поставяна под изпитание