Пази се от навреждащите клюки
„При многословието не липсва нарушение, но който въздържа устните си, постъпва благоразумно“ (ПРИТЧИ 10:19).
1. Колко навреждащи са злобната клюка и клеветата?
НИЩО не може да промени смъртоносната отрова в здравословна напитка. Злобните клюки или клевети с право били сравнени с отрова, понеже могат да лишат честния човек от доброто му име. Римският поет Ювенал нарекъл клеветата, „тази най-лоша от всички отрови“, а английският драматург Уийлям Шекспир поставил тези думи в устата на един от героите му: „Онзи, който ме лишава от доброто ми име, ме ограбва от онова, което не го обогатява, а мен прави беден като просяк.“
2. Какви въпроси заслужават разглеждане?
2 Но какво точно е клюка? Как тя се различава от клеветата? Защо да се пазим от навреждащите клюки? И как може да се направи това?
Как се различават?
3. Каква е разликата между клюка и клевета?
3 Клюка е празен, не винаги истинен, разговор за други хора и делата им. Тя е „лек, доверителен разговор.“ Тъй като всички се интересуваме от хората, понякога казваме за другите добри и назидателни неща. Клеветата е нещо различно. Тя е „фалшиво представяне на нещата, целящо да навреди на доброто име и репутация на друг.“ Такъв разговор е просто злонамерен и освен това нехристиянски.
4. Как може да възникне клеветата и от какво извира тя според един автор?
4 Безобидната клюка може де се превърне в зловредна клевета. Писателят Артур Мий казал: „Най-често клеветата, която наврежда на човека, и може да го сломи, започва с клюка, която може би се появява от безделие, а не от нещо по-лошо. Тя [клеветата] е една от най-големите злини в света, но обикновено извира от невежество. Главно я намираме всред онези, които няма какво да правят и нямат цел в живота.“
5. Каква е същността на съвета на Павел в 1 Тимотей 5:11–15?
5 Тъй като празният разговор може да доведе до клевета, апостол Павел говорил против известни клюкарки. След като споменал вдовиците, заслужаващи помоща на еклезиите, той писал: „Отминавай по-младите вдовици, защото когато сексуалното им влечение застане между тях и Христа искат да се омъжат . . . а в същото време се научават да стоят безделни, като скитат по къщите. Но не само безделни, а също клюкарствуват и се намесват в чуждите работи, говорейки непристойни неща. Затова желая по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да завеждат дом, и да не дават повод на противника да хули. Действително, някои се обърнаха вече да следват Сатана“ (1 Тимотей 5:11–15).
6. Какво би трябвало да направи човек, за да преодолее слабостта си, ако клони към говор, който може да доведе до клевета?
6 Тъй като Павел писал под божествено вдъхновение, той не правил несправедливи забележки за тези жени. Онова, което казал той, дава основание за много сериозно размишление. Никоя богобоязлива жена не желае да „се обърне и последва Сатана“. Но какво да се предприеме, ако една християнка забележи, че има слабост към такива разговори, при които би могла да се провини в клевета? Тогава тя би трябвало смирено да слуша съвета на Павел: „Жените трябва . . . да бъдат сериозни, не клеветници.“ Той също казал: „Нека възрастните жени бъдат с почтително поведение, не клеветници“ (1 Тимотей 3:11; Тит 2:3). Братята също трябва съвестно да се придържат към този мъдър съвет.
7. На каква библейска основа би казал, че всеки от нас трябва да внимава на това, което казва?
7 Понякога, разбира се, всеки от нас говори за други хора, например за случките им в службата и тъй нататък. Нека никога обаче „не седим и говорим против брата си“ (Псалм 50:19). Разбира се, не е мъдро да говорим твърде много, защото „при многословието не липсва нарушение, но който въздържа устните си, постъпва благоразумно“ (Притчи 10:19). Така че би трябвало да се пазим от клюките, дори ако не изглеждат навреждащи. Всъщност, не е необходимо постоянно да говорим за хора, след като имаме прекрасен избор на теми, ако мислиме това, което е праведно, добродетелно, целомъдрено, обичано и похвално (Филипяни 4:8).
Как от клюка става клевета
8. Защо не винаги е погрешно да се говори за съхристияни?
8 Не е погрешно да разговаряме за проповедната служба и други богоугодни дела на нашите братя по вяра, ако това, което казваме, е вярно и не може да навреди на някого. Положителни забележки от този вид могат дори да окуражат други. (Сравни Деяния на апостолите 15:30–33). Някои християни разговаряли за верния старейшина Гай, на когото апостол Йоан писал: „Възлюблени, ти верно вършиш делото в това, което правиш за братята и чужденците, които свидетелствуваха за твоята любов в еклезията“ (3 Йоан 5, 6). Така, че не винаги е погрешно да се говори за съхристияни.
9. (а) Как лекият разговор се превръща в клевета по отношение на праведния? (б) Какви въпроси е подходящо да си зададем?
9 Лекият разговор може обаче да се превърне в клевета по отношение на праведния, ако говорим за негови напълно частни дела, поставяме под въпрос подбудите му, или събудим подозрения към поведението му. Затова, нека винаги най-напред да се запитаме: Биха ли навредили думите ми на репутацията на друг човек? Истина ли е това, което казвам? (Откровение 21:8). Бих ли казал същото и в негово присъствие? Разединява ли това еклезията? Биха ли могли моите твърдения да го лишат от привилегии в службата? Би ли могло да има завист в сърцето ми? (Галатяни 5:25, 26; Тит 3:3). Бележките ми ще дадат добри или зли плодове? (Матей 7:17–20). Бих ли казал подобни неща за апостолите? (2 Коринтяни 10:10–12; 3 Йоан 9, 10). Подхожда ли такъв разговор на онези, които имат страхопочитание от Йехова?
10, 11. Какво според Псалм 15:1, 3 не ще правим, ако желаем да бъдем Божи гости?
10 Загатвайки за онези, които почитат Бога, Псалм 15:1 запитва: „О, Йехова, кой ще гостува в твоята шатра? Кой ще живее в святата ти планина?“ На такъв човек псалмистът Давид отговаря: „Той не клевети с езика си. На приятеля си, не върши нищо зло, нито позори доверения си познат“ (Псалм 15:3). Тук думата клевета произлиза от еврейския глагол означаващ „употребявам крак“, т.е. „тичам“. На израилтяните било заповядано: „Да не ходиш между народа да разпространяваш клевета“ (Левит 19:16). Всеки, ‘който ходи да разпространява клевета’, не е нито Божи гост, нито приятел.
11 Божиите приятели не правят зло на другарите си и не приемат за истини някакви опозоряващи приказки за праведни познати. Вместо да разпространяваме лъжливи приказки за нашите братя по вяра, чрез което бихме увеличили позора, който трябва да понасят от страна на безбожни хора, трябва да говорим добро за тях. Никога не бихме искали да увеличим бремето на верните си братя, като говорим за тях лоши неща.
Когато се появят трудности
12. Как Деяния на апостолите 15:36–41 ни помага, ако сме изкушени да клюкарствуваме за някого, с когото имаме несъгласие?
12 Тъй като сме несъвършени, можем да бъдем изкушени да говорим против човек, с когото сме имали сериозно несъгласие. Но виж какво се случило, преди апостол Павел да тръгне за второто си мисионерско пътуване. Макар, че Варнава решил да вземат за придружител Марко, Павел не се съгласил, тъй като „[Марко] се отдели от тях от Памфилия и не отиде на делото с тях.“ При това „избухна остра разпра“ и те се разделили. Варнава взел Марко със себе си за Кипър, докато Павел и Сила минали през Сирия и Киликия (Деяния на апостолите 15:36–41). По-късно това скарване между Павел, Варнава и Марко било очевидно премахнато, защото Марко бил с апостола в Рим, а Павел говорил добре за него (Колосяни 4:10). Макар, че между тях имало несъгласие, няма доказателство, че тези християни обикаляли, клюкарствувайки един за друг, сред съвярващите.
13. При какви обстоятелства Павел избегнал възможно изкушение да клюкарствува за съхристиянин?
13 Павел устоял на едно възможно изкушение да клюкарствува по навреждащ начин, когато укорил Кифа [Петър], който се срамувал да яде и да общува с вярващи от езически произход, поради присъствието на известни еврейски християни от Ерусалим. Вместо да говори за Петър зад гърба му, Павел „му се противопостави лице в лице“, говорейки открито „пред всички“ с него (Галатяни 2:11–14). Петър също не клюкарствувал за укорителя си, а по-късно се изказал за него, като за „нашият възлюбен брат Павел“ (2 Петър 3:15). И така, дори ако е необходимо дисциплинирване на брат по вяра, това не извинява създаването на клюки за него. Съществуват много основателни причини да се пазим от такава реч и да избегнем изкушението да разпространяваме навреждащи клюки.
Защо да бъдем бдителни?
14. Каква е основната причина да не слушаме, или разрпространяваме навреждащи клюки?
14 Главната причина, поради която не трябва да слушаме нито навреждащи клюки, нито да участвуваме в разпространението им, е тази, че искаме да се харесаме на Йехова, който осъжда клеветата. Как Бог гледа на такъв говор, станало ясно, когато — както вече споменахме — заповядал на израилтяните: „Не трябва да обикаляш между народа и да клеветиш. Не трябва да се изправяш против кръвта на другаря си. Аз съм Йехова“ (Левит 19:16). Ако искаме да се радваме на Божието благоволение, не трябва никого да клеветим, когото споменяваме в разговорите си.
15. Кой е най-големият клеветник и как навреждащата клюка може да окаже влияние на връзката ни с Бог?
15 Друга причина, поради която не трябва да взимаме участие в навреждащи клюки е тази, че това би могло да доведе до подражение на Сатаната, най-главният клеветник срещу Йехова Бог. На този архивраг на Бог, подходящо било дадено името „Дявол“ (на гръцки: диа̀болос), което означава „клеветник“. Когато Ева чула клеветническите думи на Сатаната против Бог и постъпила съответно, първата човешка двойка била отделена от най-добрия им приятел (Битие 3:1–24). Нека никога не бъдем победени от намеренията на Сатаната и се оставим да бъдем въвлечени в навреждаща реч, чието последствие е Божието неодобрение, и което може да ни раздели от най-добия ни приятел, Йехова Бог.
16. Как клеветника „разделя добри познати“?
16 Ние няма да слушаме навреждащи клюкари, тъй като те разделят приятели. Често клеветниците преувеличават, представят нещата фалшиво и трупат планини от подстрекателства. Вместо открито да говорят за човек лице в лице, те шепнат зад гърба му. Често поддържат пламъка на необосновани подозрения. По такъв начин клеветника разделя добри познати (Притчи 16:28).
17. Защо трябва да бдим да не бъдем въвлечени в маловажна клюка?
17 Трябва да внимаваме дори на това, да не бъдем въвлечени в маловажна клюка. Защо? Защото забележка, нямаща за цел да навреди някому, може да стане навреждаща, когато се предаде на други. Тя може да бъде украсена или объркана и накрая да навреди на репутацията на богобоязливия човек, ограбвайки доброто му име. Ако това се случи, как би се чувствувал ти, ако причината за това произлиза от тебе или дори ако само е преминала през тебе? Хората могат да започнат да гледат на тебе като на вероятен навредител. И затова те може да престанат да търсят дружбата ти. (Сравни Притчи 20:19).
18. Как клюките могат да направят от човека лъжец?
18 Друга причина, поради която трябва да бъдем бдителни е тази, че навреждащи клюки могат да те превърнат в лъжец. „Думите на клеветника са като неща, които се поглъщат лакомо, които слизат в най-вътрешните части на тялото“ (Притчи 26:22). Какво ще стане ако погълнеш лъжи и ги преразкажеш? Дори ако мислиш, че лъжите са истина, ти лъжеш, когато ги разпространяваш. Когато лъжливостта им се разкрие, можеш да бъдеш счетен за лъжец. Желаеш ли да се случи това? Не търси ли Бог отговорност на лъжливите учители за религиозните лъжи? Да. И той също търси отговорност на лъжливите клеветници. Исус предупредил: „За всяка празна дума, която ще изрекат хората, ще отговарят в Съдния ден; защото ще се оправдаете от собствените си думи и от собствените си думи ще бъдете осъдени“ (Матей 12:36, 37; превод Байгтон). След като „всеки от нас ще даде сметка за себе си на Бог“, би ли желал да те осъди като лъжлив клеветник? (Римляни 14:12).
19. Защо може да се каже, че навреждащите клюки могат да бъдат убийствени?
19 Още една причина, поради която не трябва да се разпространяват навреждащи клюки е тази, че те могат да бъдат смъртоносни. Да, те могат да бъдат смъртоносни, унищожавайки добрата репутация на един човек. Някои езици са „остри мечове“, а горчивите думи са подобни на стрели изстреляни върху безукорния от засада! Давид се молел: „Нека ти [Йехова] да ме укриеш от поверителния разговор на злосторниците, от врявата на тези, които вредят, които са изострили езика си като меч, които се прицелват със стрелите си, горчива реч, да устрелят от скрити места безукорния“ (Псалм 64:2–4). Би ли желал да бъдеш отговорен за това, да се говорят такива зли неща за някого, така че той да се почувства принуден да моли Бог за облекчение, както направил паслмиста? Желаеш ли да бъдеш виновен за нещо, което е равностойно на убийство?
20. (а) Какво може да се случи на непокаяния клеветник, доколкото се отнася за Божията еклезия? (б) Каква предпазливост трябва да проявят старейшините във връзка с клюка и клевета?
20 Клеветата може да доведе дори до изключване от Божията организация. На клеветника може да бъде отнета общността като непокаян лъжец. Такава мярка обаче не може да се предприеме против виновни в дребни клюки. Старейшините би трябвало да преценят положението с молитва, правейки ясно разграничение между обикновена клюка и злонравна клевета. За да се отнеме общността на онзи, който върши зло, би трябвало той да бъде злонравен, непокаян клеветник. Старейшините не са упълномощени да отнемат общността на някого за дребна клюка подбудена от човешки интерес, която не е нито лъжлива, нито зловредна. Работите не трябва да бъдат преувеличавани, а освен това трябва да има свидетели с основателни доказателства, за да потвърдят по безспорен начин, че е налична клевета (1 Тимотей 5:19). Непокаяни клеветници се изключват преди всичко за да бъде потушена зловредната клевета и еклезията предпазена от заквасване с грях (1 Коринтяни 5:6–8, 13). Но никога не би трябвало старейшините да бъдат толкова прибързани, че да изключат някого без библейски основания. Посредством молитва и съвет, те често ще могат да помогнат на човека да се покае, извини или по друг начин поправи нанесената вреда и продължи да напредва в обуздаването на езика си.
Клевета ли е?
21. (а) Какво трябва да се направи, вместо да се клюкарствува за злосторник?
21 Една мъдра притча казва: „Който ходи като клеветник, открива довереното, но верният духом, покрива работата“ (Притчи 11:13). Но клевета ли е, когато съобщиш за тежък грях, който някой тайно върши или е извършил и за което ти знаеш? Не. Разбира се не трябва да клюкарствуваш за това. Трябва да говориш със злосторника и да го накараш да потърси помоща на старейшините (Яков 5:13–18). Ако не направи това в разумен период от време, тогава грижата за чистотата на еклезията трябва да те накара да съобщиш това на старейшините (Левит 5:1).
22. Защо може да се каже, че 1 Коринтяни 1:11 не дава право за клюки?
22 Да съобщиш това може да доведе до дисциплинирване на злосторника, което сигурно не е особено радостно. Но на този, на който е упражнено дисциплинирването, то донася плода на справедливостта (Евреи 12:11). Прегрешение трябва да се разкрие на тези, които са поставени да се занимават с такива неща, а не на клюкари, които биха могли да го предадат на други. Павел писал на християните в Коринт: „Защото някои от Хлоините домашни ми разказаха за вас, мили братя, че има караници между вас“ (1 Коринтяни 1:11). Клюкарствали ли са онези домашни за техните братя по вяра? Не, но те съобщили това нещо на отговорен старейшина, който можел да окаже необходимата помощ, за да намерят пак пътя на живота.
23. Кой въпрос остава още неразгледан?
23 Ако помогнем на някой, да се пази от навреждащи клюки, правиме му добро. Една мъдра притча гласи: „Който пази устата си упазва душата си. Който широко отвори устните си — ще погине“ (Притчи 13:3). Несъмнено има добри основания да се пазим от навреждащи клюки и зла клевета. Но как можем да спрем навреждащи клюки? Това ще се разгледа в следващата статия.
Какъв ще бъде твоя отговор?
◼ Каква е разликата между маловажна клюка и клевета?
◼ Как клюката може да се превърне в клевета?
◼ Кои са някои основания, поради които трябва да се пазим от навреждащи клюки?
◼ Защо не е клевета, когато се съобщи за тежко прегрешение на друг?
[Снимка на страница 25]
Пази се от това, чрез потайни разговори, да унищожиш добро име