Сряда, 27 март
Търсете първо царството. (Мат. 6:33)
Учениците на Исус били дълбоко натъжени, когато той умрял. Те загубили не само близък приятел, но и като че ли всякаква надежда. (Лука 24:17-21) Когато обаче се появил пред тях, Исус отделил време да им разясни ролята си в изпълнението на библейските пророчества. Той също им възложил важна задача. (Лука 24:26, 27, 45-48) Когато се възнесъл на небето, учениците вече не изпитвали тъга, а голяма радост. Те били щастливи, че Господарят им е жив и е готов да им помага да изпълняват новата си задача. Радостта им ги подбуждала да продължават да възхваляват Йехова. (Лука 24:52, 53; Деян. 5:42) За да подражаваме на Исусовите ученици, трябва да поставяме Божието Царство на първо място в живота си. Макар че ни е нужна издръжливост, за да продължаваме да служим на Йехова, той обещава да ни благославя богато, ако го правим. (Пр. 10:22) w23.01 30-31, абз. 15-16
Четене на Библията във връзка с Възпоменанието: (Събитията на 16 нисан през деня) Марко 16:2-8
Четвъртък, 28 март
В пръстта ще се върнеш. (Бит. 3:19)
Несъмнено не искаме да правим същата грешка като Адам и Ева. За тази цел трябва да учим за Йехова, да ценим качествата му и да се опитваме да разберем начина му на мислене. Така любовта ни към него ще расте. Да помислим за Авраам. Той много обичал Йехова и дори когато му било трудно да разбере решенията му, не се бунтувал, а се опитвал да научи повече за него. Например, когато разбрал, че Йехова е решил да унищожи Содом и Гомор, първоначално Авраам се притеснил, че Йехова ще унищожи праведните заедно със злите. За него било немислимо „Съдията на цялата земя“ да постъпи така, затова уважително задал на Йехова няколко въпроса и той търпеливо му отговорил. Накрая Авраам разбрал, че Йехова изследва сърцето на всеки човек и никога не наказва невинните заедно с виновните. (Бит. 18:20-32) w22.08 28, абз. 9-10
Петък, 29 март
Който ходи наоколо и клевети, разкрива тайни, а който е верен, ги пази. (Пр. 11:13)
През 455 г. пр.н.е., след като възстановил стените на Йерусалим, управителят Неемия потърсил надеждни мъже, които да се грижат добре за града. Сред хората, които избрал, бил Ханания, князът на Крепостта. Библията го описва като „човек, достоен за доверие“, който се боял от истинския Бог „повече от много други“. (Неем. 7:2) Любовта към Йехова и страхът да не го разочарова подбудили Ханания да се отнася сериозно към всички задачи, които получавал. Тези качества ще помогнат и на нас да сме надеждни хора в службата за Бога. Друг хубав пример е Тихик, който бил доверен сътрудник на апостол Павел. Павел разчитал на Тихик и го нарекъл „верен служител“. (Еф. 6:21, 22) Той му оказал доверие, че не само ще занесе писма до братята в Ефес и Колоса, но и ще насърчи и утеши сборовете. Тихик ни напомня за верните и надеждни мъже, които се грижат за духовните ни нужди днес. (Кол. 4:7-9) w22.09 9-10, абз. 5-6