Йехова забелязва дори най-малката ни проява на доброта към другите. Той гледа на нея като на ценна жертва и като на заем, който ще ни върне. Ако преди си бил помощник-служител или старейшина, Йехова помни делата ти в миналото и любовта, с която си ги извършил. (1 Кор. 15:58) Той вижда също любовта, която продължаваш да проявяваш. Йехова иска любовта ни към него и към другите да расте. Ние можем да увеличаваме любовта си към Йехова, като четем Словото му и размишляваме и като редовно общуваме с него в молитва. Можем да засилим любовта си към братята и сестрите си, като им помагаме по практични начини. Колкото повече расте любовта ни, толкова повече ще се приближаваме до Йехова и до духовното ни семейство. А тези приятелства ще траят вечно! w23.07 10, абз. 11; 11, абз. 13; 13, абз.18

Всеки християнин трябва сам да реши как да се грижи за здравето си. Има само няколко конкретни библейски заповеди, които трябва да спази, като например да се въздържа от кръв и да се пази от спиритизъм. (Деян. 15:20; Гал. 5:19, 20) Но всичко останало е въпрос на лично предпочитание. Дори да имаме силно мнение по тези въпроси, трябва да уважаваме правото на братята и сестрите ни да вземат лични решения относно здравето си. Трябва да помним следното: 1) Само Божието Царство ще донесе пълно и трайно изцеление. (Иса. 33:24) 2) Всеки християнин трябва да е „напълно убеден“ какво е най-добре за него. (Рим. 14:5) 3) Ние не съдим другите, нито „поставяме препятствие“ пред тях. (Рим. 14:13) 4) Християните проявяват любов и за тях единството в сбора е по-важно от правото им на личен избор. (Рим. 14:15, 19, 20) w23.07 24, абз. 15

Цениш ли отношенията си с Йехова? Несъмнено! От древни времена безброй хора са изпитвали същите чувства. (Пс. 104:33, 34) Мнозина са правили жертви, за да се покланят на Йехова. Едни от тях били назиреите в древния Израил. Думата „назирей“ означава „отделен“. Тя добре описва израилтяните, които пламенно правели определени жертви в личен план, за да служат на Йехова по специален начин. Според Моисеевия закон един мъж или жена можел да даде по-особен обет на Йехова — да живее като назирей за определен период от време. (Чис. 6:1, 2) С този обет, или тържествено обещание, човекът се задължавал да спазва някои изисквания, които останалите израилтяни не били длъжни да спазват. Защо тогава някой решавал да даде обет за назирейство? Навярно заради дълбоката си любов към Йехова и искрената си благодарност за богатите му благословии. (Втор. 6:5; 16:17) w24.02 14, абз. 1-2