Вторник, 16 юни
Стойте будни и не преставайте да се молите, за да не попаднете в изкушение. (Мат. 26:41)
„Духът е бодър, но плътта е слаба.“ (Мат. 26:41б) С тези думи Исус показал, че разбира, че сме несъвършени, но и ни предупреждава да внимаваме да не станем самоуверени. По-рано същата вечер учениците уверено казали, че за нищо на света няма да изоставят Господаря си. (Мат. 26:35) Те имали добри подбуди, но не осъзнавали колко бързо можели да се разколебаят, когато са под натиск. Затова Исус ги предупредил с думите от днешния текст. За съжаление, учениците не останали будни. Какво се случило, когато Исус бил арестуван? Тъй като не били внимателни, те направили точно това, което казали, че никога няма да направят — изоставили го и избягали. (Мат. 26:56) w24.07 14, абз. 1-2
Сряда, 17 юни
Бяхме помирени с Бога чрез смъртта на неговия Син. (Рим. 5:10)
Адам и Ева загубили скъпоценните си отношения със своя Баща Йехова. В началото Адам и Ева били част от Божието семейство. (Лука 3:38) Но след като се разбунтували срещу Йехова, той ги изгонил още преди да имат деца. (Бит. 3:23, 24; 4:1) Следователно ние, като техни деца, трябва да се помирим с Йехова. (Рим. 5:10, 11) С други думи, трябва да развием добри отношения с него. Според един справочник гръцката дума, преведена тук като помирени, може да означава „врагове да станат приятели“. Удивително е, че Йехова е този, който е поел инициативата да се помири с нас! Как? Чрез изкуплението Йехова се е погрижил да възстанови отношенията си с грешните хора. За целта това, което Адам изгубил, трябвало да бъде заменено с нещо със същата стойност. w25.02 3-4, абз. 7-8
Четвъртък, 18 юни
Тъгата, която е в съгласие с Божията воля, донася разкаяние, водещо до спасение. (2 Кор. 7:10)
Апостол Павел казал, че за мъжа, който живеел с жената на баща си, бил „достатъчен укорът, отправен“ от другите в сбора. (2 Кор. 2:5-8) С други думи, порицанието било изпълнило целта си. (1 Кор. 5:1) Каква била целта? Да го доведе до разкаяние. (Евр. 12:11) Тъй като мъжът се разкаял, Павел подканил коринтяните милостиво да му простят, да го утешат и „да го уверят в своята любов“. Обърни внимание, че той не искал те просто да го приемат обратно в сбора, а да го уверят с думите, отношението и действията си, че наистина са му простили и го обичат. Така щели ясно да му покажат, че се радват отново да е в сбора. w24.08 15, абз. 4; 16-17, абз. 6-8