Псалми

62 Душата ми безмълвно чака Бога,+

от него идва моето спасение.+

 2 Той е моята скала и моето спасение, моето убежище на високо място,+

нищо няма да ме поклати твърде силно.+

 3 Докога ще се нахвърляте върху човека, когото искате да убиете?+

Всички вие сте като наклонена стена, като каменна стена, готова да падне.+

 4 Наистина, те дават такива съвети, че с хитрост да лишат човек от достойнството му.+

Те намират радост в лъжата.+

С устата си благославят, а в сърцето си проклинат.+ (Села)

 5 Чакай тихо Бога, душо моя,+

защото от него идва моята надежда!+

 6 Той е моята скала и моето спасение, моето убежище на високо място,+

нищо няма да ме поклати.+

 7 Спасението и славата ми идват от Бога.+

Бог е моята здрава скала, моето убежище.+

 8 По всяко време се надявайте на него, хора!+

Изливайте сърцата си пред него!+

Бог е убежище за нас.+ (Села)

 9 Наистина, човешките синове са лъх,+

човешките синове са измамно убежище.+

Когато бъдат поставени на везните, всички те са по–леки от лъх.+

10 Не разчитайте на измамата,+

не възлагайте празни надежди на грабежа!+

Ако притежанията ви се увеличават, не позволявайте сърцето ви да се привърже към тях.+

11 Бог каза веднъж и два пъти аз чух:+

силата принадлежи на Бога.+

12 Твоя е и милостта*, о, Йехова,+

ти отвръщаш на всекиго според делата му.+