След описанието на различни верни мъже и жени Павел обърнал внимание на най–забележителния пример от всички — нашия Господар Исус Христос. В Евреи 12:2 се казва: „Заради радостта, която го очакваше, той понесе смърт на мъченически стълб, презирайки срама, и седна отдясно на Божия престол.“ Така че трябва да „помислим сериозно“ върху примера на вяра, който оставил Исус в най–тежките изпитания. Подобно на него първите християнски мъченици, като например ученикът Антипа, отказали да направят компромис. (Откр. 2:13) Те щели да бъдат възкресени за небесен живот — възкресение, превъзхождащо „по–доброто възкресение“, което очаквали верните хора от древността. (Евр. 11:35) Известно време след раждането на Царството през 1914 г. всички тези лоялни помазани, които спели в смъртта, били възкресени като духовни личности в небето, за да управляват с Исус над човечеството. (Откр. 20:4) w16.10 3:12

Някои родители не хвалят децата си, защото техните родители никога не са ги хвалили. Много работници се оплакват, че изобщо не получават похвала за работата си. В насърчението се включва да похвалиш някого за нещо, което е направил добре. Насърчаващо е също да уверяваш другите, че имат хубави качества, и да говориш „утешително на потиснатите души“. (1 Сол. 5:14) Гръцката дума, която може да се преведе като „наставлявам“ или „насърчавам“, буквално означава „викам при себе си“. Докато служим редом с братята и сестрите си, вероятно имаме възможности да ги насърчим с думите си. (Екл. 4:9, 10) Възползваме ли се от удобните случаи да кажем на другите защо ги обичаме и ценим? Преди да си отговорим на този въпрос, е добре да помислим върху следната пословица: „Думата, казана навреме — колко е добра!“ (Пр. 15:23) w16.11 1:3–5

Когато слушали Йехова, израилтяните били организирани и обединени. Предсказвайки бъдещото състояние на народа си, Бог заявил: „Ще ги обединя като овце в кошарата.“ (Мих. 2:12) Освен това чрез пророк Софония Йехова предсказал: „Ще дам на народите чист език [библейската истина], за да призовават името на Йехова и да му служат в единство.“ (Соф. 3:9) Колко сме благодарни за честта да се покланяме обединено на Йехова! Ясно е, че вдъхновените съвети от Божието Слово помогнали на християните в Коринт и на други места да запазят чистотата, мира и единството в сбора. (1 Кор. 1:10; Еф. 4:11–13; 1 Пет. 3:8) Днес познанието за чудесното намерение на Бога се разпространява по цялата земя в резултат на усилията на членовете на една обединена организация. w16.11 2:16, 18