Братята, които говорят от подиума, трябва да внимават докладът им да е изграден върху библейски стихове. (Йоан 7:16) Как да постигнеш това? Не позволявай на нищо — било то случки, примери, или дори начина, по който изнасяш доклада си — да засенчи стиховете, които използваш, или да отклони вниманието от тях. Помни също, че четенето на много стихове само по себе си не представлява поучаване. Всъщност, ако използваш твърде много стихове, слушателите ти няма да запомнят нито един. Затова внимателно подбери ключовите стихове и отдели време да ги прочетеш, да ги обясниш, да дадеш пример към тях и да покажеш приложението им. (Неем. 8:8) Опитай се да разбереш връзката между изреченията в конспекта и посочените стихове. Преди всичко се моли на Йехова да ти помогне да предадеш скъпоценните мисли от неговото Слово. (Езд. 7:10) w17.09 26, абз. 11–12

Годината била 537 пр.н.е. и народът на Йехова имал причина за радост. След 70 дълги години във вавилонски плен той най–накрая бил свободен. Хората ентусиазирано се заели с възстановяването на истинското поклонение в Йерусалим. През 536 г. пр.н.е. били положени основите на храма. След 16 години обаче строежът на храма на Йехова бил в застой. На Божия народ трябвало да му се напомни да се върне при Йехова и да спре да поставя личните си стремежи на преден план. За да помогне на служителите си да си припомнят защо били освободени от Вавилон, през 520 г. пр.н.е. Бог изпратил своя пророк Захария. Вероятно самото име Захария, което означава „Ях си спомни“, ги подсетило за една важна истина. Макар че те били забравили спасителните дела на Йехова, той не бил забравил народа си. (Зах. 1:3, 4) Бог любещо ги уверил, че ще им помогне да възстановят чистото поклонение, но и строго ги предупредил, че няма да търпи половинчата служба. w17.10 21–22, абз. 2–3

Много психолози казват, че проявяването на състрадание може да подобри здравето ни и отношенията ни с другите. Когато облекчаваме страданията на околните, сме по–щастливи, по–оптимистично настроени, не се чувстваме самотни и по–рядко ни идват отрицателни мисли. Проявяването на състрадание наистина е от полза за тебе. Християните, които любещо се стремят да помагат на другите, се радват на чиста съвест, тъй като знаят, че така постъпват в съгласие с Божиите принципи. Това им помага да са по–грижовни родители, по–добри брачни партньори и приятели. Нещо повече, онези, които не се колебаят да бъдат състрадателни, е по–вероятно да получат помощ и подкрепа в нужда. (Мат. 5:7; Лука 6:38) Макар че състраданието е полезно за нас, това не бива да е основната причина да го развиваме. По–скоро трябва да сме подбудени от желание да подражаваме на източника на любовта и състраданието, Йехова Бог, и да го прославяме. (Пр. 14:31) w17.09 12, абз. 16–17