Неделя, 26 април
Както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие. (Кол. 3:13)
Йехова очаква да сме готови да прощаваме на онези, които ни нараняват. (Пс. 86:5; Лука 17:4; Еф. 4:32) Може да сме много наранени от думите или постъпките на някого, особено ако ни е близък приятел или роднина. (Пс. 55:12-14) Понякога може да сме толкова наранени, че се чувстваме така, сякаш някой ни е забил нож. (Пр. 12:18) Може да се опитваме да игнорираме чувствата си, но това би било като да оставим ножа в раната. Не можем да очакваме чувствата ни да изчезнат, ако просто ги игнорираме. Ако някой ни нарани, първоначалната ни реакция може да е да се ядосаме. Библията признава, че това е нормално, но ни предупреждава да не допускаме гневът да ни превземе. (Пс. 4:4; Еф. 4:26) Защо? Защото гневът не води до добри резултати. (Як. 1:20) Помни — да се ядосаш, е реакция, но да останеш ядосан, е решение. w25.02 15, абз. 4-6
Понеделник, 27 април
Мъдростта запазва живота на онези, които я притежават. (Екл. 7:12)
Исус разказал една притча, която показва колко е неразумен човекът, който трупа пари, но не се стреми да е „богат в Божиите очи“. (Лука 12:16-21) Никой не знае какво ще донесе утрешният ден. (Пр. 23:4, 5; Як. 4:13-15) Освен това Исус казал, че всички, които искат да са негови последователи, трябва да са готови, ако се наложи, да се откажат от всичките си притежания. (Лука 14:33) Именно това направили християните в Юдея през първи век, и то с радост. (Евр. 10:34) Днес много братя понасят финансови загуби, понеже не подкрепят никоя политическа партия. (Откр. 13:16, 17) Какво им помага? Те имат пълно доверие в обещанието на Йехова: „Няма да те изоставя, нито ще те напусна“. (Евр. 13:5) Така че днес правим всичко, което зависи от нас, за да може да имаме това, от което се нуждаем, когато остареем. Но ако се случи нещо неочаквано, имаме доверие в Йехова, че ще се погрижи за нас. w25.03 29-30, абз. 13-14
Вторник, 28 април
Щом вече сме оставили зад себе си началните учения за Христос, нека напредваме към зрялост, като не полагаме повторно основа. (Евр. 6:1)
Йехова не очаква от нас сами да напредваме духовно. Братята, които служат като пастири и учители в сбора, са подготвени да ни помагат да станем напълно зрели, „израснали до мярката на пълния ръст на Христос“. (Еф. 4:11-13) Йехова ни дава също светия си дух, за да ни помогне да имаме „Христовия ум“. (1 Кор. 2:14-16) Освен това Йехова ни е осигурил четирите евангелия, които описват как Исус мислил, говорил и постъпвал, докато бил на земята. Като подражаваме на примера му, можем да постигнем целта си да станем духовно зрели. Но за да напредваме към зрялост, трябва също да оставим зад себе си „началните учения за Христос“, тоест основните християнски учения. w24.04 4-5, абз. 11-12