Бил ли си някога обезсърчен, заради това че хората, на които проповядваш, не искат да слушат? Ако е така, тогава разбираш как се чувствал апостол Павел. По време на почти 30–годишната си служба той помогнал на много хора да станат ученици на Христос. (Деян. 14:21; 2 Кор. 3:2, 3) Но нямал голям успех сред юдеите. Повечето от тях го отблъснали, а някои дори го преследвали. (Деян. 14:19; 17:1, 4, 5, 13) Как му се отразила тази враждебност? Павел откровено признал: „Казвам истината, като последовател на Христос, ... че в сърцето си изпитвам голяма мъка и непрестанна болка.“ (Рим. 9:1–3) Защо изпитвал такива чувства? Защото много обичал проповедната служба. Апостолът проповядвал на юдеите от дълбока загриженост към тях и затова се измъчвал, че отхвърлят Божията милост. Подобно на Павел ние проповядваме на ближните си от искрена загриженост към тях. (Мат. 22:39; 1 Кор. 11:1) w18.05 13, абз. 4–5

Павел показал, че дори онези, които носят отговорността да насърчават другите, също се нуждаят от насърчение. Той писал на християните в Рим: „Много искам да ви видя, за да ви дам от духовните дарове, така че да бъдете укрепени, или по–скоро, да се насърчим взаимно, всеки чрез вярата на другия — вие чрез моята и аз чрез вашата.“ (Рим. 1:11, 12) Наистина самият Павел, който много насърчавал другите, понякога имал нужда да бъде укрепен. (Рим. 15:30–32) Онези, които проявяват самопожертвователен дух днес, заслужават похвала. Насърчение заслужават и братята и сестрите, които остават неженени, защото искат да следват съвета да се оженят само за човек, който е „в единство с Господаря“. (1 Кор. 7:39) Християните, които остават верни въпреки преследване или болест, също се нуждаят от насърчение. (2 Сол. 1:3–5) w18.04 21, абз. 3–5

Живеем в „особено тежки времена“ и животът ще става все по–труден, преди Йехова да унищожи този порочен свят и да донесе истински мир на земята. (2 Тим. 3:1) Затова е добре да се запитаме: „Към кого се обръщам за помощ и ръководство? Към кого са насочени очите ми?“ Преди много векове един псалмист признал, че е важно „да вдигаме очи“ към Йехова и да търсим помощ от него. (Пс. 123:1–4) Той сравнил Божиите служители със слуги, които гледат господаря си. Какво имал предвид? Един слуга не само поглежда господаря си, когато очаква храна и защита, но постоянно гледа към него, за да разбере какви са неговите желания и след това да ги изпълни. По подобен начин е необходимо всеки ден да изследваме Божието Слово, за да установим какво иска Йехова лично от нас и след това да го изпълним. Само тогава можем да сме сигурни, че Йехова ще ни помага, когато сме в нужда. w18.07 12, абз. 1–2