Братята, които били изпратени от ръководното тяло, пътували и предавали „постановленията, приети от апостолите и старейшините в Йерусалим“. (Деян. 16:4) Като спазвали тези постановления, сборовете били „укрепвани във вярата и от ден на ден се увеличавали числено“. Какво трябва да правим ние днес, когато получим напътствия от Божията организация? Словото на Йехова ни казва да бъдем послушни и готови да се подчиняваме. (Втор. 30:16; Евр. 13:7, 17) В Божията организация няма място за критичен или бунтовнически дух, понеже той може да ограби любовта и мира в сборовете ни и да разруши единството. Разбира се, никой лоялен християнин не би искал да проявява неуважение и нелоялност като Диотреф. (3 Йоан 9, 10) Ще е добре да се запитаме: „Укрепвам ли духовността на събратята си? Дали бързо приемам и прилагам напътствията на отговорните братя?“ w16.11 2:10, 11

Юдеите, които се подчинили на Божията воля, водели сравнително нормален живот във Вавилон. Била им дадена известна независимост. Пленниците дори можели да пътуват свободно из страната. Вавилон бил център на търговията в древния свят и според откритите документи много юдеи се научили да търгуват, а други станали умели занаятчии. Някои дори забогатели. Пленът във Вавилон съвсем не бил като робството в Египет няколко века по–рано. (Из. 2:23–25) Но щели ли израилтяните отново да се покланят на Бога по напълно приемлив начин? Тогава това изглеждало невъзможно, защото вавилонците не освобождавали пленниците си. Но Йехова бил обещал, че народът му ще бъде освободен, и така и станало. Бог винаги изпълнява обещанията си. (Иса. 55:11) w16.11 4:3, 5

Защо Павел казал това, след като той и другите християни били още живи на земята? Бог приложил стойността на откупа спрямо тях. Така той могъл да прости греховете им, да ги помаже със свети дух и да ги призове да бъдат негови духовни синове. Те имали надеждата, ако останат верни, да живеят и управляват с Христос в небето. Но още докато били живи и служели на Бога на земята, Павел можел да каже, че са „умрели спрямо греха“. Той дал за пример Исус, който умрял като човек, но бил възкресен като безсмъртен дух в небето. Смъртта вече нямала власт над него. Подобно на това помазаните християни можели да се смятат за „мъртви за греха, а живи за Бога благодарение на Христос Исус“. (Рим. 6:9, 11) Животът им не бил същият, тъй като вече не се подчинявали на погрешните си желания. Те били умрели спрямо предишния си начин на живот. w16.12 1:9, 10