Апостол Павел е добър пример, защото давал предимство на службата. Когато бил в Коринт по време на второто си мисионерско пътуване, Павел нямал много средства и трябвало да прави шатри. Този занаят му помагал да се издържа, за да може да известява добрата новина на коринтяните „без възнаграждение“. (2 Кор. 11:7) Въпреки че трябвало да работи, той продължавал да дава предимство на службата и проповядвал всяка събота. А когато обстоятелствата му се променили, могъл да обърне още по-голямо внимание на проповедната дейност. Тогава „с цялото си усърдие се заел да проповядва словото, като свидетелствал на юдеите, доказвайки, че Исус е Христос“. (Деян. 18:3-5; 2 Кор. 11:9) По-късно, докато бил под домашен арест в Рим за 2 години, той свидетелствал на посетителите си и писал писма. (Деян. 28:16, 30, 31) Павел бил решен да не позволява на нищо да го спира да проповядва. w19.04 4, абз. 9

Любовта към Бога и Словото му ни вдъхва смелост да сме послушни на Йехова дори когато добронамерени роднини или приятели искат да ни накарат да спазваме небиблейски обичаи, свързани с мъртвите. Те може да се опитват да ни засрамят, като например казват, че не обичаме или не уважаваме починалия близък. Или може да твърдят, че заради поведението ни умрелият ще навреди по някакъв начин на живите. Мнозина от един карибски народ вярват, че след като човек умре, неговият „дух“ витае наоколо и наказва онези, които са се отнасяли зле към него. В един справочник се казва, че „духът“ може дори „да навреди на цяла общност“. На някои места хората покриват огледалата в дома на покойника и обръщат снимките с неговия лик към стената. Защо? Твърди се, че мъртвият не бива да вижда себе си! Като служители на Йехова, ние не възприемаме фалшивите вярвания и не участваме в обичаи, подкрепящи лъжите на Сатана! (1 Кор. 10:21, 22) w19.04 16, абз. 11-12

Исус дал на последователите си принципи, които да им помогнат да се отнасят справедливо към другите. Помисли например за златното правило. Всеки от нас иска да получава справедливо отношение. Затова ние, от своя страна, трябва да се отнасяме справедливо към другите. Това може да ги подтикне да се отнасят по същия начин към нас. Но какво да правим, ако сме жертва на несправедливост? Исус учел последователите си също и да са уверени, че Йехова ще „се погрижи онези, ... които викат към него за помощ ден и нощ, да получат справедливост“. (Лука 18:6, 7) Това изявление всъщност е обещание: Нашият справедлив Бог е наясно с изпитанията ни в тези последни дни и ще въздаде справедливост в определеното време. (2 Сол. 1:6) Като следваме принципите, които Исус дал, ще се отнасяме справедливо към другите. А ако сме жертва на несправедливост в света на Сатана, е утешително да знаем, че Йехова несъмнено ще се погрижи да получим справедливост. w19.05 5, абз. 18-19