Истинското разкаяние не означава само да кажеш, че съжаляваш за греха си, а включва също искрена промяна в ума и сърцето. Нужно е човек да изостави погрешното си поведение и отново да започне да живее според стандартите на Йехова. (Езек. 33:14-16) Най-важно за него трябва да е да поправи отношенията си с Йехова. Какво да правим, ако научим, че наш близък приятел е извършил сериозен грях? Ако се опитаме да прикрием греха му, само ще му навредим, а и усилията ни ще са напразни, защото така или иначе Йехова вижда всичко. (Пр. 5:21, 22) Вместо това напомни на приятеля си, че старейшините искат да му помогнат. Ако той отказва да си признае, трябва да уведомиш старейшините. Така ще покажеш искрената си загриженост за своя приятел. w21.10 7, абз. 19-21

Всички можем да се учим да проявяваме самопожертвователния дух на Исус. В Библията се казва, че той „приел образа на роб“. (Флп. 2:7) Добрият роб търси възможности да угажда на господаря си. Като роб на Йехова и служител на братята си, несъмнено и ти искаш да ставаш все по-полезен за тях. Запитай се: „Готов ли съм да правя жертви, за да помагам на другите? Откликвам ли бързо, когато има нужда от доброволци за почистване на конгресна зала или за поддръжката на Залата на Царството?“ Да речем, че забележиш нужда от подобрение в някоя област, но ти липсва желание за промяна. В такъв случай се обърни към Йехова в молитва. Кажи му как се чувстваш и го помоли да ти помогне „и да искаш, и да действаш“. (Флп. 2:13) w22.02 22-23, абз. 9-11

Исус бил милостив. Той го показал, като бил мил и отстъпчив дори при трудни обстоятелства. (Мат. 11:29, 30) Например, когато една финикийка го умолявала да излекува дъщеря ѝ, той първоначално отхвърлил молбата ѝ, но после заради нейната голяма вяра го направил. (Мат. 15:22-28) Макар че бил милостив, Исус не бил твърде емоционален. Понякога той проявявал милост, като бил твърд с онези, които обичал. Когато Петър се опитал да го разубеди да извърши Божията воля, Исус го смъмрил пред останалите ученици. (Мар. 8:32, 33) Той не го направил, за да го унижи, а за да го обучи и като предупреждение за другите ученици да не са самонадеяни. Несъмнено Петър се засрамил, но имал полза от това поправяне. Истинската милост означава понякога да сме прями с тези, които обичаме. Когато го правим, е добре да подражаваме на Исус и да основаваме думите си на принципи от Божието Слово. w22.03 11, абз. 12-13