Когато Йехова дал законите си на израилтяните, те тържествено обещали да ги спазват. И ако го правели, Йехова щял да ги пази и да ги благославя. Ако обаче израилтяните не били послушни или се покланяли на други богове, Йехова вече нямало да ги защитава и те щели да страдат. Но ако се върнели при своя Бог и слушали гласа му, можели отново да получат неговото одобрение. (Втор. 30:1-3, 17-20) С други думи, имали възможност да се разкаят. Тогава Йехова щял да им прости и отново да ги благославя. Израилтяните много пъти се бунтували срещу Йехова. Но въпреки че били непослушни, Йехова не се отказал от тях. Той отново и отново изпращал пророци, за да ги подтикне да се разкаят и да се върнат при него. (4 Царе 17:13, 14) w24.08 9, абз. 4-5

В годините след смъртта на Исус за християните от юдейски произход в Йерусалим и Юдея настъпили трудни времена. Малко след като бил сформиран, сборът се сблъскал с голямо преследване. Около 20 години по-късно християните понесли глад и сериозни икономически трудности. (Деян. 11:27-30) Но в периода около 61 г. те се радвали на относително спокойствие, защото противопоставянето за кратко намаляло. Точно тогава Йехова вдъхновил апостол Павел да им напише писмо. То се оказало точно това, от което имали нужда, за да се справят с предстоящите трудности. Писмото до евреите наистина дошло в най-подходящия момент, защото мирът, на който се радвали тези християни, нямало да продължи дълго. Павел осигурил практични съвети, които щели да помогнат на християните да издържат това предстоящо бедствие. w24.09 8-9, абз. 1-2

Когато страдаме, братята и сестрите ни могат да са „укрепваща помощ“ за нас. Чрез тях Йехова ни помага да усетим любовта му. Те могат да ни утешат, като ни изслушат със съчувствие или дори само с присъствието си. Може да споделят насърчителен стих с нас или да се помолят с нас. (Рим. 15:4) Понякога може да ни помогнат да си припомним гледната точка на Йехова и така да си възвърнем спокойствието. Освен това събратята ни могат да ни помагат и по практически начини, например като ни приготвят нещо за ядене, за да се почувстваме по-добре. Понякога може да се наложи да помолим другите за помощ. Те може да не знаят как се чувстваме или от какво се нуждаем. (Пр. 14:10; 17:17) Защо не споделиш чувствата си с някой зрял приятел? Не се притеснявай да му кажеш от какво се нуждаеш. Може да решиш да говориш с един или двама старейшини, с които се чувстваш по-спокоен. А някои сестри може да предпочитат да говорят със зряла сестра. w24.10 10-11, абз. 15-16