Осия

11 „Когато Израил беше дете, го обикнах,+ и от Египет повиках сина си.+

2 Колкото повече те ги призоваваха,+ толкова повече израилтяните се отдалечаваха от тях.+ Принасяха жертви на изображенията на Ваал+ и жертвен дим на изваяните изображения.+ 3 Аз учех Ефрем да ходи,+ вземах го на ръце,+ но те не искаха да признаят, че ги излекувах.+ 4 Водех ги с въжетата на човешката доброта, с връзките на любовта.+ Станах за тях като онези, които свалят ярема от врата* им,+ и нежно подавах храна на всекиго от тях.+ 5 Той няма да се върне в Египет, но Асирия ще бъде неговият цар,+ защото отказаха да се върнат при мене.+ 6 Мечът ще премине през градовете му,+ ще унищожи неговите резета и ще го погълне+ поради намеренията му.+ 7 Моят народ е склонен да проявява невярност към мене.+ Те го призовават към онова, което е възвишено*, но никой дори не става.

8 Как бих могъл да те изоставя, Ефреме?+ Как бих могъл да те напусна, Израиле?+ Как бих могъл да постъпя с тебе както с Адма?+ Как бих могъл да направя с тебе това, което направих със Севоим?+ Чувствата в сърцето ми се промениха+ и състраданието ми се разгоря. 9 Няма да излея своя пламтящ гняв.+ Няма да унищожа отново Ефрем,+ защото аз съм Бог,+ а не човек, Светият Бог, който е сред тебе.+ Няма да дойда разгневен. 10 Те ще вървят след Йехова.+ Той ще изреве като лъв,+ а когато изреве,+ синовете му ще дойдат от запад,+ треперейки. 11 Като птица ще дойдат от Египет,+ треперейки от страх, и като гълъб — от Асирия.+ И аз ще ги заселя в техните къщи“ — казва Йехова.+

12 „Ефрем ме обкръжи с лъжи+ и домът на Израил — с измами. Но Юда все още ходи с Бога+ и е верен на Най–светия.“