Марко
2 Но след няколко дни той отново влезе в Капернаум и се разчу, че се е върнал вкъщи.+ 2 Затова се насъбраха много хора, толкова много, че нямаше повече място, дори и край вратата, и той започна да им известява Божието слово.+ 3 И дойдоха при него с един парализиран мъж, носен от четирима.+ 4 Но заради множеството не можеха да го донесат близо до Исус и затова махнаха покрива над мястото, където беше той, и през направения отвор смъкнаха носилката, на която лежеше парализираният.+ 5 И като видя вярата им,+ Исус каза на парализирания мъж: „Сине мой, греховете ти са простени!“+ 6 А там седяха някои от книжниците, които мислеха в сърцата си:+ 7 „Защо този човек говори така? Той богохулства! Кой освен Бога може да прощава грехове?“+ 8 Но като прозря, че мислят по такъв начин, Исус им каза: „Защо мислите така в сърцата си?+ 9 Та какво е по–лесно да се каже на парализирания — ‘Греховете ти са простени’ или ‘Стани, вземи си носилката и ходи’?+ 10 Но за да знаете, че Човешкият син+ има на земята власт да прощава грехове...“+ Той се обърна към парализирания: 11 „Казвам ти, стани, вземи си носилката и си отиди вкъщи.“+ 12 Тогава той стана, веднага взе носилката си и си тръгна пред всички тях.+ А те бяха възхитени и прославяха Бога с думите: „Никога не сме виждали такова нещо!“+
13 И той отново излезе край езерото. И цялото множество отиде при него, и той го поучаваше. 14 И като вървеше нататък, видя Леви,+ Алфеевият син, който седеше в данъчната служба, и му каза: „Бъди мой последовател.“ Тогава той стана и го последва.+ 15 По–късно Исус се беше разположил край трапезата* в неговата къща и много данъчни служители+ и грешници се настаниха до Исус и учениците му. И много от тях станаха негови последователи.+ 16 Но като видяха, че той яде с грешниците и данъчните служители, книжниците, които поддържаха фарисеите*, започнаха да говорят на учениците му: „Нима той яде с данъчните служители и грешниците?“+ 17 Като чу това, Исус им каза: „Здравите не се нуждаят от лекар, а болните. Аз не дойдох да призова праведните хора, а грешниците.“+
18 А учениците на Йоан и фарисеите постеха редовно. И някои от тях дойдоха при него и го попитаха: „Защо учениците на Йоан и учениците на фарисеите постят редовно, а твоите ученици не постят?“+ 19 А Исус им отговори: „Могат ли приятелите на младоженеца да постят, докато младоженецът е с тях?+ Докато младоженецът е с тях, те не могат да постят.+ 20 Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им бъде отнет, и тогава, в онези дни, те ще постят.+ 21 Никой не зашива кръпка от нов плат върху стара дреха, защото ако направи така, новото ще се откъсне от старото и скъсаното ще стане още по–голямо.+ 22 Нито пък някой налива младо вино в стари мехове, а ако го направи, тогава виното пръсва меховете, и както виното, така и меховете стават негодни.+ Но хората наливат младо вино в нови мехове.“+
23 Веднъж в събота* той вървеше през нивите и по пътя учениците му започнаха да късат+ житни класове.+ 24 Тогава фарисеите му казаха: „Я виж! Защо правят в събота това, което не е позволено?“+ 25 Но той им каза: „Никога ли не сте чели какво направи Давид,+ когато той и мъжете с него нямаха храна и огладняха?+ 26 Как влезе в дома на Бога — според разказа за главния свещеник Авиатар+ — и яде представените хлябове,+ нещо, което не беше позволено+ на никого освен на свещениците, и даде и на мъжете, които бяха с него?“+ 27 И им каза още: „Съботата започна да съществува заради човека,+ а не човекът заради съботата,+ 28 така че Човешкият син е Господар и на съботата.“+