1 Царе
2 А Анна се помоли,+ като каза:
„Сърцето ми ликува заради Йехова,+
Устата ми отговаря смело на враждебните укори,
защото се радвам на спасението от тебе!+
3 Не говорете вече толкова надменно,
нека от устата ви да не излизат необмислени думи,+
защото Йехова е Бог на познанието+
и той преценява точно всяко дело.+
7 Йехова донася и бедност,+ и богатство,+
унижава и издига.+
и издига бедния от пепелта,+
за да ги постави да седнат с видните мъже и да им даде престола на славата.+
Защото опорните стълбове+ на земята принадлежат на Йехова
и върху тях той поставя земята.
9 Той пази стъпките на своите лоялни служители,+
а злите, които са в мрак, ще бъдат унищожени*,+
защото човек не може да побеждава със свои сили.+
10 Онези, които се противопоставят на Йехова, ще се изпълнят с ужас,+
от небесата той ще загърми срещу тях.+
Йехова ще съди цялата земя,+
за да дари сила на своя цар,+
11 След това Елкана отиде в къщата си в Рама, а момчето остана да служи+ на Йехова пред свещеника Илий.
12 А синовете на Илий бяха негодници*.+ Те не зачитаха Йехова.+ 13 Свещениците имаха право да получат от хората дял от жертвата,+ но ето какво ставаше, когато някой принасяше жертва: Служителят на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато месото още се вареше,+ 14 и бъркаше с нея в съда за готвене или в гърнето, или в котела, или в менчето. Каквото се набождаше на вилицата, свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Сило с всички израилтяни, които идваха там.+ 15 Освен това служителят на свещеника идваше, преди да бъде изгорена тлъстината.+ Той казваше на човека, който принасяше жертвата: „Дай на свещеника месо за печене! Той няма да вземе от тебе варено месо, а сурово.“+ 16 Ако човекът му отговореше „Нека първо да бъде изгорена тлъстината+ и после вземи каквото поиска душата ти“,+ той му казваше: „Не, дай го сега! А ако не го дадеш, ще го взема насила!“+ 17 И грехът на тези служители* беше много голям в очите на Йехова,+ защото тези мъже презираха жертвите на Йехова.+
18 А момчето Самуил, облечено в ленен ефод*+ с пояс, служеше+ пред Йехова. 19 И майка му веднъж в годината правеше за него малка горна дреха без ръкави и му я носеше, когато идваше с мъжа си за принасянето на годишната жертва.+ 20 И Илий благослови+ Елкана и жена му с думите: „Йехова нека да ти даде потомство от тази жена на мястото на сина, когото тя даде на Йехова!“+ После те си отидоха там, където живееха. 21 Тогава Йехова насочи вниманието си към Анна+ и тя забременя, и роди трима синове и две дъщери.+ А момчето Самуил продължаваше да расте в благоволението на Йехова.+
22 А Илий беше много стар и беше чул+ за всичко, което правеха неговите синове+ с целия Израил, и за това, че имаха сексуални отношения с жените,+ които служеха при входа на шатъра на събранието.+ 23 И той им казваше:+ „Защо правите тези неща?+ Чувам, че целият народ говори лошо за вас.+ 24 Недейте+ така, синове мои! Нещата, които чувам да се говорят за вас сред народа на Йехова, не са добри.+ 25 Ако човек извърши грях срещу друг човек,+ Бог може да се застъпи за него.+ Но ако човек извърши грях срещу Йехова,+ кой ще се застъпи за него?“+ Те обаче не искаха да послушат думите на баща си,+ защото Йехова вече беше решил да ги предаде на смърт.+ 26 А момчето Самуил растеше и придобиваше одобрението както на Йехова, така и на хората.+
27 И ето, един човек, изпратен от Бога,+ дойде при Илий и му каза: „Това казва Йехова: ‘Нима не се разкрих на дома на твоя прародител, докато израилтяните бяха роби в Египет, в дома на фараона?+ 28 Той беше избран от всички племена на Израил,+ за да служи като свещеник и да се качва на моя олтар,+ за да принася жертвен дим, и да носи ефод пред мене. И на дома на твоя прародител дадох всички жертви, които синовете на Израил принасят чрез огън.+ 29 Тогава защо вие се отнасяте с презрение към моите жертви+ и моите приноси, които по моя заповед биват принасяни в дома ми?+ И защо оказваш по–голяма почит на синовете си, отколкото на мене, като се охранвате+ с най–добрите дялове от всички жертви, принасяни от моя народ Израил?+
30 Затова ето какво казва Йехова, Богът на Израил: „Наистина казах, че твоят дом и домът на твоя прародител ще изпълняват свещеническа служба* до безпределни времена.“+ Но сега Йехова казва: „Няма да бъде така! Защото аз оказвам почит+ на онези, които ме почитат,+ а онези, които ме презират, заслужават презрение.“+ 31 Ето, идват дни, когато ще отнема твоята сила и силата на дома на твоя прародител, така че в дома ти вече няма да има стар човек.+ 32 Сред всичките добри неща, на които ще се радва Израил, ти ще виждаш врагове в мястото, което обитавам.+ И никога вече няма да има стар човек в дома ти. 33 Но все пак ще оставя при олтара си човек от твоя род, та заради него да се замъглят очите ти и да се изтощи душата ти. Но повечето хора от твоя дом ще умрат от меч.+ 34 Ето знамението за тебе относно това какво ще стане с твоите двама синове, Офни и Финеес:+ двамата ще умрат в един ден.+ 35 А аз ще си поставя верен свещеник,+ който ще прави всичко според желанието на сърцето ми и душата ми. Ще му построя траен дом и той винаги ще служи като свещеник на моя помазаник*.+ 36 А онзи, който остане+ от твоя дом, ще дойде и ще се поклони пред него, за да моли за заплата и хляб, и ще каже: „Моля те, приеми ме на служба като свещеник, та да имам парче хляб!“’“+