1 Царе
26 След време жителите на Зиф+ дойдоха при Саул в Гавая+ и му казаха: „Не се ли крие Давид на хълма Ехела,+ който е срещу Йесимон*?“+ 2 И Саул стана+ и отиде в пустинята Зиф заедно с три хиляди+ избрани израилтяни, за да търси Давид в пустинята Зиф. 3 И Саул се разположи на стан на хълма Ехела, който е срещу Йесимон, край пътя, а Давид беше в пустинята. И Давид разбра, че Саул е дошъл след него в пустинята. 4 Затова той изпрати съгледвачи,+ за да провери дали наистина Саул вече е дошъл. 5 После Давид стана и отиде до мястото, където Саул беше разположил стана си. И Давид видя мястото, където лежеше Саул, а също и Авенир,+ синът на Нир, военачалникът на войската. Саул лежеше в заградената част на стана,+ а хората му се бяха разположили около него. 6 Тогава Давид се обърна към хета+ Ахимелех и към Ависей,+ който е син на Саруя+ и брат на Йоав: „Кой ще дойде с мене при Саул в стана?“ И Ависей отговори: „Аз ще дойда с тебе.“+ 7 И Давид отиде с Ависей при войската през нощта. И ето, Саул спеше в заградената част на стана, а копието му беше до главата му, забито в земята. Авенир и воините лежаха около него.
8 И Ависей каза на Давид: „Днес Бог предаде врага ти в твоите ръце.+ Позволи ми сега само с един удар да го прикова с копието в земята. Втори удар няма да ми е нужен.“ 9 Но Давид отговори на Ависей: „Не го убивай! Защото кой може да вдигне ръка срещу помазаника на Йехова+ и да остане невинен?“+ 10 Давид каза още: „Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно,+ че самият Йехова ще му нанесе удар,+ или ще дойде денят му+ и той ще умре, или ще влезе в битка+ и ще загине.+ 11 Никога+ не бих вдигнал ръка+ срещу помазаника на Йехова,+ понеже това не би било редно в очите на Йехова.+ Затова вземи сега копието, което е до главата му, и стомната за вода, и да си вървим!“ 12 И Давид взе копието и стомната за вода, които стояха до главата на Саул, след което те си тръгнаха. Никой нищо не видя,+ нито забеляза, и никой не се събуди, защото всички спяха дълбок сън,+ който беше от Йехова. 13 Тогава Давид премина от другата страна и застана надалече, на върха на планината, така че между тях имаше голямо разстояние.
14 И Давид започна да вика към воините и към Авенир, синът на Нир, като каза: „Няма ли да отговориш, Авенире?“ А Авенир+ каза: „Кой си ти, че викаш към царя?“ 15 А Давид отговори на Авенир: „Не си ли ти храбър мъж? И кой е като тебе в Израил? Защо тогава не пазеше своя господар, царят? Понеже един от воините дойде, за да убие царя, твоят господар.+ 16 Не е добро това, което направи. Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно,+ че вие заслужавате смърт,+ защото не пазихте+ своя господар, помазаникът на Йехова!+ Виж сега къде са копието на царя и стомната за вода,+ които стояха до главата му.“
17 И Саул разпозна гласа на Давид и каза: „Твоят глас ли е това, сине мой, Давиде?“+ А Давид отговори: „Да, това е моят глас, господарю мой, царю!“ 18 След това продължи: „Защо господарят ми преследва своя служител?+ Какво съм извършил и каква злина има в ръцете ми?+ 19 Моля те, господарю мой, царю, чуй сега думите на своя служител! Ако Йехова те е подбудил да действаш против мене, нека приеме от мене зърнен принос,+ но ако са те подбудили човешки синове,+ нека бъдат проклети пред Йехова.+ Защото ме изгониха днес, за да нямам дял в наследството на Йехова,+ и ми казват: ‘Върви, служи на други богове!’+ 20 Затова не позволявай кръвта ми да падне на земята пред лицето на Йехова!+ Защото царят на Израил излезе да търси една бълха,+ точно както някой гони яребица по планините.“+
21 Тогава Саул каза: „Съгреших.+ Върни се, сине мой, Давиде! Вече няма да ти причинявам зло, понеже днес душата ми беше скъпоценна+ в твоите очи. Ето, постъпих неразумно и допуснах голяма грешка!“ 22 А Давид отговори: „Ето копието на царя! Нека дойде един от мъжете да го вземе! 23 Йехова ще плати на всекиго според неговата праведност+ и според неговата вярност. Защото днес Йехова те предаде в ръцете ми, но аз не исках да вдигна ръка срещу помазаника на Йехова.+ 24 Както днес твоята душа беше скъпоценна в моите очи, така и моята душа нека бъде скъпоценна в очите на Йехова+ и нека той ме избави от всяка беда!“+ 25 Тогава Саул каза на Давид: „Бъди благословен, сине мой, Давиде! Не само ще извършиш своето дело, но без съмнение ще имаш успех във всичко.“+ И Давид отиде по пътя си, а Саул се върна в своето място.+