Битие

28 Тогава Исаак повика Якова, и като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.

2 Стани, иди в Падан–арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана.

3 И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена;

4 и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която си пришелец, която Бог даде на Авраама.

5 Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан–арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава.

6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан–арам, да си вземе жена от там, и че като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери;

7 и че Яков послуша баща си и майка си, та отиде в Падан–арам;

8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака,

9 то Исав отиде при Исмаила и освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.

10 Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.

11 И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък, та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.

12 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.

13 И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти.

14 Твоето потомство ще бъде многочислено, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.

15 Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.

16 А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.

17 И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна.

18 На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му.

19 И наименува онова място Ветил; а преди името на града беше Луз.

20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

21 така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог,

22 и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.