Битие

31 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.

2 И ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.

3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.

4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;

5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.

6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.

7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.

8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.

9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.

10 И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.

11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове; и аз отговорих: Ето ме.

12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.

13 Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.

14 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?

15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?

16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.

17 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.

18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан–арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.

19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.

20 И тъй, Яков побегна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.

21 Побегна с целия си имот, стана, та премина Ефрат и отправи се към Галаадската поляна.

22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.

23 Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни, и го стигна на Галаадската поляна.

24 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.

26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?

27 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,

28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.

29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говорѝ нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.

30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; обаче защо си откраднал боговете ми?

31 А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах, понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш насила дъщерите си.

32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).

33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.

34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.

35 И Рахил рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.

36 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?

37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни.

38 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.

39 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било че се открадне деня или нощя.

40 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя — мразът, и сънят бягаше от очите ми.

41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.

42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко, що виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?

44 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.

45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

46 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни, та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.

47 Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад.

48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад;

49 и Масфа, защото думаше Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.

50 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.

51 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,

52 тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.

53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.

54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.

55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.