2 Царе

13 След това Амнон, Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, — една хубавица на име Тамар.

2 А Амнон дотолкоз се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.

3 Но Амнон имаше един приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Сама; а Йонадав беше много хитър човек.

4 И рече на Амнона: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? Не щеш ли ми яви причината? А Амнон му каза: Обичам Тамар, сестрата на брата ми Авесалома.

5 А Йонадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене, за да видя и да ям от ръката ѝ.

6 И тъй, Амнон легна, та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката ѝ.

7 И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон, та му сготви ястие.

8 И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе, та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.

9 Сетне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всички си излязоха от него.

10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.

11 А като ги донесе близо при него, за да яде, той я хвана и рече ѝ: Ела, легни с мене, сестро моя.

12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.

13 И аз де да скрия срама си? Па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

14 Но той отказа да послуша гласа ѝ; и понеже бе по–як от нея, насили я и лежа с нея.

15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази, бе по–голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече ѝ Амнон: Стани, иди си.

16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш, е по–голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.

17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.

18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън, та заключи вратата след нея.

19 Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си, отиваше си и викаше като вървеше.

20 А брат ѝ Авесалом ѝ каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.

21 А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.

22 Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло, ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона, загдето беше насилил сестра му Тамар.

23 А след цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал–асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.

24 Авесалом дойде и при царя, та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля, царят и слугите му със слугата ти.

25 А царят каза на Авесалома: Не, сине мой, да не идем всички, за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но царят отказа да иде, а го благослови.

26 Тогава рече Авесалом: Ако не, то нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?

27 Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.

28 Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? Бъдете дръзновени и храбри.

29 И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си, та побягнаха.

30 И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.

31 Тогава царят стана, раздра дрехите си и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си.

32 А Йонадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял; понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.

33 Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.

34 А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи, видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.

35 И Йонадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.

36 И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.

37 Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай, Амиудовия син; а Давид жалееше за сина си всеки ден.

38 Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.

39 И душата на цар Давида излизаше и чезнеше по Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.