2 Царе

24 Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

2 Царят, прочее, каза на началника на войската Йоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.

3 А Йоав каза на царя: Господ, твоят Бог, дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?

4 Обаче царската дума надделя над Йоава и над началниците на войската. И така Йоав и началниците на войската излязоха от царя, за да преброят Израилевите люде.

5 Като преминаха Йордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.

6 После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим–одси; дойдоха и в Дан–яан и наоколо до Сидон;

7 тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее, в южна Юда.

8 И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Йерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.

9 И Йоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

10 И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

11 И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:

12 Иди, кажи на Давида: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го изърша над тебе.

13 Дойде, прочее, Гад при Давида, та му извести това; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? Или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? Или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

14 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да не изпадна.

15 И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.

16 А когато ангелът простря ръката си към Йерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

17 И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.

18 В същия ден Гад дойде при Давида, та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

19 И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.

20 И Орна като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе, та се поклони на царя с лице до земята.

21 Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе, та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.

22 А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;

23 всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ, твоят Бог, да има благоволение към тебе.

24 А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.

25 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.