Псалми
104 Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен,
2 Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, и простираш небето като завеса;
3 Който устрояваш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилата на вятъра;
4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете, и слугите Си като огнения пламък;
5 Който си положил земята на основата ѝ, за да се не поклати за вечни времена.
6 Покрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините.
7 От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях.
9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.
11 Напояват всичките полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;
12 при тях небесните птици обитават и пеят между клончетата.
13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 правиш да никне трева за добитъка, и зеленчук за потреба на човека, за да изважда храна от земята,
15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който заякчава сърцето на човека.
16 Великолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 гдето птиците си свиват гнезда, и елхите са жилище на щърка;
18 високите планини са на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва.
20 Спущаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Лъвчетата реват за лов и търсят от Бога храна.
22 Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.
23 Човек излиза на работата си и на труда си до вечерта.
24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето голямото и пространно море, гдето има безбройни пълзящи животни, животни малки и големи.
26 Там плуват корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Всички тия от Тебе очакват да им дадеш навреме храната.
28 Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли лъха им, те умират и връщат се в пръстта си.
30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята.
31 Нека трае довека славата Господна; нека се радва в делата Си Господ,
32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, кога се допира до планините, те димят.
33 Ще пея Господу, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докле съществувам.
34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Нека се довършат грешните от земята, и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.