Еклисиаст
2 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с благо; и ето, и това беше суета.
2 Рекох за смеха: Лудост е, и за веселбата: Що ползува тя?
3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, и да усвоя безумието, докле видя какво е добре да вършат човешките чада под небето през всичките дни на живота си.
4 Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя;
5 направих си градини и садове, и насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 направих си водоеми, за да поя от тях насадения с дървета лес;
7 придобих слуги и слугини, и имах слуги родени в дома ми; имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим;
8 събрах си и сребро, и злато, и особените скъпоценности на царете и на областите; набавих си певци и певици, и насладите на човешките чада — наложници твърде много.
9 Така станах велик и уголемих се повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана в мене.
10 И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отрекох; не спрях сърцето си от никаква веселба; защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, и това беше делът ми от всичкия ми труд.
11 Тогава разгледах всичките дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който бях се трудил; и ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето.
12 И обърнах се да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото що може да стори човек, който е дошел подир царя, относно това, което е вече сторено?
13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.
14 На мъдрия очите са в главата му, а безумният ходи в тъмнина; обаче аз познах още, че една участ постига всички тях.
15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния, това ще постигне и мене; защо, прочее, аз бях по–мъдър? Затуй рекох в сърцето си, че и това е суета.
16 Защото както на безумния, така и на мъдрия не остава вечна паметта му, понеже в идните дни всичко ще е вече забравено. И как умира мъдрият? Както и безумният.
17 Затова намразих живота, защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18 Намразих още и всичкия си труд, в който съм се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене.
19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил и в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
20 Затова аз наново направих сърцето си да се отчае поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; но пак той ще остави всичко за дял на едного, който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.
22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето?
23 Понеже всичките му дни са само печал, и трудовете му скръб; и още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.
24 Няма по–добро за човека освен да яде и да пие, и да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде, и кой може да се наслаждава повече от мене?
26 Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост и знание, и радост; а на грешния дава да се труди и да събира, и да трупа — за да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.