Езекиил

24 А в деветата година, десетия месец, на десетия ден от месеца, Господното слово пак дойде към мене и рече:

2 Сине човешки, запиши си името на тоя ден, на тоя същия ден; защото в тоя същия ден вавилонският цар се доближи до Йерусалим.

3 И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Йехова: Тури котела, тури, налей тоже вода в него.

4 Събери в него късовете за варене, всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.

5 Вземи отбраните на стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре, и костите в него да се сварят.

6 Защото така казва Господ Йехова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребий за тях.

7 Защото кръвта му е всред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, та да се покрие с пръст.

8 Аз изложих на гол камък кръвта, която изля, за да се не покрие, за да направя да избухне ярост, та да извърши въздаяние.

9 Затова, така казва Господ Йехова: Горко на кръвопролитния град! Защото и Аз ще направя по–голяма огнената грамада.

10 Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото, и нека изгорят костите.

11 Тогава тури котела празен на въглищата, за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.

12 Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства.

13 Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си, докато не уталожа върху тебе яростта Си.

14 Аз, Господ, го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Йехова.

15 При това Господното слово дойде към мене и рече:

16 Сине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

17 Въздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на жалеещи човеци.

18 И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

19 Тогава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

20 Тогава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

21 Говори на Израилевия дом: Така казва Господ Йехова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

22 И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на жалеещи човеци няма да ядете;

23 гъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете, нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

24 Така Езекиил ще ви бъде знамение; всичко, що направи той, ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Йехова.

25 А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им,

26 в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

27 В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.