Евреи

7 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

2 комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка — тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

3 — без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.

4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най–добрата плячка.

5 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

6 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

7 А безспорно по–долният се благославя от по–горния.

8 И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия — тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама;

10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.

11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство, защото под него людете получиха закона, каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

13 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

15 Това, що казваме, става още по–явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

16 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

17 защото за Него свидетелствува: „Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков“;

18 защото по тоя начин се унищожава по–предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

19 понеже законът не е усъвършенствувал нищо, и се въвежда една по–добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

20 И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване,

21 защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: „Господ се закле и не ще се разкае, като каза: Ти си свещеник довека“,

22 толкоз на по–добър завет Исус стана поръчител.

23 При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,

24 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.

26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по–горе от небесата;

27 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.

28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван завинаги.