Исус Навиев

5 А когато всичките аморейски царе, които бяха оттатък Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ пресуши водата на Йордан пред израилтяните, догде преминаха, сърцата им се стопиха и душа не остана в тях поради израилтяните.

2 В това време Господ рече на Исуса: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път.

3 И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на мястото Хълм на краекожията.

4 А ето причината, по която Исус извърши обрязването: всичките мъжки, които излязоха из Египет, всичките военни мъже измряха в пустинята по пътя след като бяха излезли из Египет;

5 и всичките люде, които излязоха, бяха обрязани; а всичките люде, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет, не бяха обрязани.

6 Защото израилтяните ходиха четиридесет години по пустинята, догде се изтребиха всичките люде, излезлите из Египет военни мъже, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ беше се клел на бащите им, че ще ни я даде, земя, гдето текат мляко и мед.

7 А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязали по пътя.

8 И като се обрязаха всичките люде, седяха на местата си в стана, догде оздравяха.

9 Тогава Господ рече на Исуса: Днес отнех от вас египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал, както се казва и до днес.

10 А израилтяните разположиха стан в Галгал и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на йерихонските полета.

11 И на сутринта на пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито.

12 А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя.

13 И когато беше Исус при Йерихон, подигна очи и видя, и ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?

14 А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповяда Господарят ми на слугата си?

15 А Военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус стори така.