47 Слез и седни в пръстта,+ девице, дъще на Вавилон!+ Седни на земята, където няма престол,+ халдейска дъще!+ Защото повече няма да те наричат изнежена и придирчива.+

17 А ти им кажи следното: ‘Нека очите ми ронят сълзи ден и нощ и нека не престават,+ защото девицата, дъщерята на моя народ, е поразена със съкрушителен удар,+ с неизлечима рана.+