Йов

30 А сега хората ми се смеят+ —

по–младите от мене,+

чиито бащи не бих оставил

дори при овчарските си кучета.

 2 От каква полза ми е силата на ръцете им?

В тях не е останала мощ.+

 3 Изнемощели са от глад и оскъдица,

глозгат каквото намерят в безводната земя,+

където вчера вилняха буря и опустошение.

 4 Беряха солена трева сред храстите,

хранеха се с корени от жълтуга.

 5 Хората ги гонеха отсред обществото,+

викайки по тях както по крадци.

 6 Те бяха принудени да живеят по склоновете на речните долини,

в дупки по земята и в скали.

 7 Надаваха глас в храстите,

под копривата се притискаха един към друг.

 8 Те са синове на безразсъдния,+ синове на безименния,

бяха изгонени от тази земя.

 9 А сега ми се подиграват в песните си,+

станал съм им за посмешище.+

10 Презират ме и стоят настрана от мене,+

не се въздържат да плюят в лицето ми.+

11 Понеже Бог разхлаби тетивата на лъка ми и ме смири,

те се нахвърлиха необуздано срещу мене.

12 Изправят се от дясната ми страна като зло племе,

освобождават краката ми, за да си вървя,

но след това издигат пагубни прегради пред мене.+

13 Те разрушиха пътищата ми,

допринесоха единствено за нещастието ми,+

не им трябваше помощник за това.

14 Идват като през широк пролом,

прииждат с буря.

15 Внезапно ме застигна ужас,

достойнството ми беше отнесено сякаш от вятър

и спасението ми отмина като облак.

16 Душата ми се стопява в мене,+

застигнали са ме дни на страдания.+

17 През нощта костите ми+ са пронизвани от болка и сякаш се откъсват от мене,

болките, които ме разяждат, не утихват.+

18 Под натиска на голяма сила облеклото ми променя вида си,

стяга ме като яката на дългата ми дреха.

19 Той ме захвърли в калта,

за да стана прах и пепел.

20 Викам към тебе за помощ, но не ми отговаряш,+

стоя прав, за да ме погледнеш.

21 Ти се промени и стана жесток към мене,+

с цялата мощ на ръката си враждуваш с мене.

22 Хвърляш ме нагоре към вятъра, караш ме да препускам с него

и след това ме разпиляваш с трясък.

23 Знам, че ще ме накараш да се върна обратно в смъртта,+

в дома, събиращ всички живи.

24 Но никой не иска да унищожи докрай някаква си развалина+

и докато гасна, никой не вика за помощ в нещастието ми.

25 Плачех за онзи, който беше сполетян от беда,+

душата ми жалееше за бедния.+

26 Очаквах добро, а дойде зло,+

чаках светлина, а пристигна мрак.

27 Вътрешностите ми закипяха и не млъкваха,

нападнаха ме дни на страдания.

28 Ходех натъжен,+ когато слънцето не светеше,

изправих се сред сбора*, виках за помощ.

29 Станах брат на чакалите,

близък на дъщерите на щрауса.+

30 Кожата ми почерня+ и се смъкна от мене,

костите ми изгоряха от сухота.

31 Арфата ми засвири само скръбни песни

и флейтата ми надаваше плачевен глас.