Йов

6 Тогава Йов отговори с тези думи:

 2 „О, да можеше да бъде измерена цялата ми мъка,+

да можеха и нещастията ми да бъдат сложени на везните с нея!

 3 Сега те са по–тежки дори и от морския пясък,

затова и думите ми са лишени от разум!+

 4 Стрелите на Всемогъщия са в мене+

и духът ми пие от тяхната отрова.+

Ужасите, изпратени от Бога, ме връхлитат.+

 5 Нима зебрата+ цвили над тревата

и бикът мучи над пълната си ясла?

 6 Кой ще яде безвкусна храна, без да ѝ добави сол?

И има ли някакъв вкус слизестият сок на ружата?

 7 Душата ми не иска да се докосва до нито едно от тези неща.

Те са като гнилота в храната ми.

 8 О, защо не се изпълни молбата ми,

защо Бог не извърши онова, на което се надявам!

 9 Защо Бог не ме унищожи,

защо не замахне с ръката си и не ме срази!+

10 Това ще бъде утеха за мене.

Ще подскачам радостно+ въпреки тежките страдания —

макар че той няма да изпита състрадание към мене, — защото няма да съм скрил думите+ на Светия Бог!+

11 Колко е моята сила, та да чакам още?+

И какъв е моят край, та да удължавам живота* си?

12 Нима силата ми е като силата на камъните?

Или плътта ми е от мед?

13 Нима в мене има още сила да си помогна сам?

И дали все още мога да се трудя ползотворно?

14 Който отказва да прояви милост* към ближния си,+

отхвърля дори и страха от Всемогъщия.+

15 Моите братя ми измениха,+ бяха като буйна зимна река*,

като течението на буйните зимни реки, което преминава и изчезва.

16 Те са мътни от лед,

в тях се крие стопеният сняг.

17 Когато настъпи времето за това, пресъхват+ и замлъкват,

щом стане горещо, се изпаряват от мястото си.+

18 Пътищата им се отклоняват настрани,

те отиват в пустошта и изчезват.

19 Керваните от Тема+ ги търсят с очи,

пътешествениците от Сава+ очакват да ги видят,

20 но са посрамени заради очакванията си,

защото когато стигнат до мястото им, остават разочаровани.+

21 По същия начин и вие сега сте нищо+ —

виждате ужаса на моето нещастие и се плашите.+

22 Дали ви казах ‘Дайте ми нещо,

или дайте в моя полза подарък от онова, което имате,

23 и ме спасете от ръката на врага ми,+

изкупете ме от ръката на потисниците’?+

24 Наставлявайте ме, а аз ще мълча.+

Помогнете ми да разбера в какво съм сгрешил.+

25 Праведните думи не причиняват болка!+

Но какво ще поправите вие със своето порицание?+

26 Нима замисляте да порицаете думите ми,

макар че и без друго думите на изпадналия в отчаяние+ са хвърлени на вятъра?+

27 Бихте хвърлили жребий дори и за сирачето*,+

бихте продали дори и приятеля си!+

28 Хайде сега, погледнете ме

и вижте дали ще говоря лъжи+ пред вас!

29 Помислете още, моля ви — нека няма никаква неправедност!

Помислете още — праведността ми все още е тук!+

30 Има ли неправедност на езика ми?

Нима небцето ми не може да усети вкуса на нещастието?