21 И Йехова усети успокоителна миризма.+ Затова Йехова каза в сърцето си:+ „Никога вече няма да проклинам земята+ заради човека, понеже сърцето на човека клони+ към зло още от младостта му.+ Никога вече няма да нанасям унищожение върху всичко живо, както направих сега.+

43 И във всичко той следваше пътя на баща си Аса и не се отклони от неговия път, като вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова.+ Само свещените височини не бяха премахнати. Народът продължаваше да принася жертви, както и жертвен дим по свещените височини.+

4 Отново погледнах към всяко потисничество,+ което става под слънцето, и ето, потисканите проливат сълзи,+ но няма утешител за тях.+ Силата е в ръцете на потисниците им, но няма утешител за тях.

44 По времето на тези царе небесният Бог ще установи царство, което никога няма да бъде унищожено или предадено в ръцете на друг народ. То ще строши и унищожи всички тези царства и само то ще остане завинаги.

20 Създанията бяха осъдени на безсмислен живот, но не по свое желание, а защото Бог позволи това да стане. Той обаче даде и надеждата,