Битие

27 И ето, когато остаря и очите му отслабнаха толкова много, че вече не можеше да вижда,+ Исаак повика по–възрастния си син Исав и му каза:+ „Сине!“ А той отговори: „Ето ме!“ 2 Исаак продължи: „Ето, вече съм стар+ и не знам в кой ден ще умра.+ 3 Затова още сега вземи своите принадлежности, колчанът и лъкът, и излез на полето да уловиш дивеч за мене!+ 4 После ми приготви вкусно ястие, каквото обичам, и ми го донеси, за да ям и да те благослови душата ми, преди да умра!“+

5 Но Ревека слушаше, докато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.+ 6 И Ревека каза на сина си Яков:+ „Ей сега чух как баща ти говореше с брат ти Исав и му каза: 7 ‘Донеси ми дивеч и ми приготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Йехова, преди да умра!’+ 8 И сега, сине, послушай думите ми и направи както ти казвам!+ 9 Отиди, моля те, при стадото и ми донеси две хубави ярета, за да приготвя от тях вкусно ястие за баща ти, каквото той обича! 10 След това го занеси на баща си, за да яде и да те благослови, преди да умре.“

11 Но Яков каза на майка си Ревека: „Само че моят брат Исав е космат човек, а аз не съм такъв.+ 12 Ами ако баща ми ме опипа с ръка?+ Тогава ще си помисли, че му се подигравам,+ и ще си докарам проклятие, а не благословия!“+ 13 А майка му отговори: „Сине, нека проклятието дойде върху мене вместо върху тебе!+ Само послушай думите ми и отиди, донеси ми ги!“+ 14 Така той отиде, взе ги и ги донесе на майка си, а тя приготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15 След това Ревека взе от дрехите на по–възрастния си син Исав,+ взе най–хубавите дрехи, които имаше при себе си вкъщи,+ и облече с тях по–младия си син Яков.+ 16 А с кожите на яретата уви ръцете му и голата част на шията му.+ 17 После даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, които беше приготвила.+

18 И той отиде при баща си и каза: „Татко!“ А баща му отговори: „Ето ме! Кой си ти, сине?“ 19 И Яков каза на баща си: „Аз съм Исав, първородният ти син.+ Направих каквото ми поръча. Моля те, надигни се и седни да хапнеш от моя дивеч, за да ме благослови душата ти!“+ 20 Тогава Исаак попита сина си: „Сине, как успя да го намериш толкова бързо?“ А той отговори: „Понеже Йехова, твоят Бог, направи така, че животното да излезе пред мене.“ 21 Тогава Исаак каза на Яков: „Моля те, сине, ела по–близо, за да те опипам с ръка и да разбера наистина ли си моят син Исав, или не си!“+ 22 Така че Яков се приближи до баща си Исаак и той го опипа с ръка, после каза: „Гласът е гласът на Яков, но ръцете са ръцете на Исав.“+ 23 И не го разпозна, понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав. Така че Исаак го благослови.+

24 После попита: „Наистина ли си моят син Исав?“ А той отговори: „Да, аз съм Исав.“+ 25 Тогава Исаак каза: „Дай ми да ям от онова, което си уловил, сине мой, за да те благослови душата ми!“+ Тогава Яков му даде ястието и той яде, даде му и вино и той пи от него. 26 Тогава баща му Исаак му каза: „Сине, моля те, ела по–близо и ме целуни!+ 27 И той се приближи и го целуна, така че Исаак усети мириса на дрехите му.+ И го благослови, като каза:

„Ето, мирисът на сина ми е като мириса на полето, което Йехова е благословил. 28 Нека истинският Бог ти дава роса от небесата+ и плодородна земя,+ изобилие от зърно и от младо вино!+ 29 Нека ти служат народи и нека ти се покланят племена!+ Бъди господар на братята си и нека синовете на майка ти се покланят пред тебе!+ Нека бъде постигнат от проклятие всеки, който те проклина, и нека бъде благословен всеки, който те благославя!“+

30 Но ето, веднага щом Исаак благослови Яков и веднага щом Яков си тръгна от баща си Исаак, брат му Исав се върна от лова си.+ 31 Той също приготви вкусно ястие. После го донесе на баща си и му каза: „Стани, татко, и яж от дивеча, който синът ти улови, за да ме благослови душата ти!“+ 32 Но баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ А той отговори: „Аз съм твоят син, първородният ти син, Исав.“+ 33 И Исаак се развълнува много и силно разтреперан, каза: „Тогава кой беше онзи, който улови дивеч и ми го донесе, та ядох от всичко приготвено, преди ти да дойдеш, и го благослових? Върху него ще остане благословията ми!“+

34 Когато чу думите на баща си, Исав заплака горчиво със силен глас и каза на баща си:+ „И мене ме благослови, татко!“+ 35 Но той отвърна: „Брат ти дойде с хитрост, за да получи благословията, предназначена за тебе!“+ 36 А Исав каза: „Нима не е това причината да е наречен Яков*? Та той наистина ме измества вече два пъти:+ взе ми първородството,+ а сега ми взе и благословията!“+ После добави: „Не си ли запазил благословия и за мене?“ 37 Но Исаак отговори на Исав с думите: „Ето, аз го поставих да бъде твой господар+ и определих да му служат всички негови братя,+ и му дадох зърно и младо вино.+ Какво друго бих могъл да направя за тебе, сине?“

38 Тогава Исав каза на баща си: „Само една благословия ли имаш, татко? Благослови ме, благослови и мене, татко!“+ И облян в сълзи, Исав заплака с глас.+ 39 А Исаак му отговори с думите:

„Ето, ще живееш далече от плодородната земя, далече от небесната роса.+ 40 Ще живееш от своя меч+ и ще служиш на брат си.+ Но ще стане така, че ще се възпротивиш и ще хвърлиш ярема му от врата си.“+

41 Но Исав намрази Яков заради благословията, с която баща му го беше благословил,+ и Исав казваше в сърцето си:+ „Наближават дните, когато ще жалеем за баща ми.+ След това ще убия брат си Яков.“+ 42 Когато казаха на Ревека думите на по–възрастния ѝ син Исав, тя веднага изпрати хора да извикат по–младия ѝ син Яков и му каза: „Виж сега! Брат ти Исав се утешава с мисълта, че ще те убие.+ 43 Затова, сине, послушай думите ми и се приготви,+ и бягай в Харан при моя брат Лаван!+ 44 И остани да живееш при него известно време, докато не утихне яростта на брат ти,+ 45 докато гневът му не се отвърне от тебе и той не забрави как постъпи с него!+ Тогава ще изпратя хора да те повикат да си дойдеш оттам. Защо да ви изгубя и двамата в един ден?“

46 След това Ревека каза на Исаак: „Животът ми опротивя заради дъщерите на Хет!+ Ако Яков също се ожени за някоя от дъщерите на Хет като тези, за някоя от дъщерите на тази земя, тогава за какво ми е да живея?“+