Изход

9 След това Йехова се обърна към Моисей с думите: „Отиди при фараона и му кажи:+ ‘Това казва Йехова, Богът на евреите: „Пусни народа ми, за да ми служи! 2 Но ако отново откажеш да го пуснеш и продължаваш да го задържаш,+ 3 ето, ръката на Йехова+ ще се насочи срещу добитъка ти,+ който е на полето — конете, магаретата, камилите, едрият и дребният рогат добитък ще бъдат поразени от смъртоносна зараза.+ 4 Но Йехова ще отдели добитъка на Израил от добитъка на Египет и нито едно животно, което принадлежи на синовете на Израил, няма да умре.“’“+ 5 Освен това Йехова определи време, като каза: „Утре Йехова ще извърши това в тази земя.“+

6 И на следващия ден Йехова направи така. И всякакви животни от добитъка на египтяните започнаха да измират,+ но от добитъка на Израилевите синове не умря нито едно животно. 7 Тогава фараонът изпрати свои служители да видят това, и ето, нито едно животно от добитъка на Израил не беше умряло. Въпреки това фараонът продължи да упорства*+ и не пусна народа.

8 После Йехова каза на Моисей и Аарон: „Напълнете шепите си със сажди от пещ за печене на тухли+ и Моисей да ги хвърли към небесата пред очите на фараона. 9 И саждите ще станат на прах из цялата египетска земя и от него ще излязат гнойни циреи+ по хората и по животните навсякъде в Египет.“

10 И те взеха сажди от пещ за печене на тухли и застанаха пред фараона, и Моисей хвърли саждите към небесата, така че и по хората, и по животните започнаха да излизат гнойни циреи.+ 11 А жреците, които се занимаваха с магия, не можеха да дойдат при Моисей заради циреите, защото по жреците и по всички египтяни бяха излезли циреи.+ 12 Но Йехова позволи фараонът да упорства в сърцето си, така че той не ги послуша, точно както Йехова беше казал на Моисей.+

13 Тогава Йехова се обърна към Моисей с думите: „Стани рано сутринта, отиди при фараона+ и му кажи: ‘Това казва Йехова, Богът на евреите: „Пусни народа ми, за да ми служи!+ 14 Защото този път ще изпратя всичките си бедствия върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да знаеш, че по цялата земя няма друг като мене.+ 15 Понеже можех да простра ръката си и да изпратя смъртоносна зараза върху тебе и народа ти, за да бъдеш заличен от земята.+ 16 Но те оставих жив+ именно за да покажа пред тебе силата си и името ми да бъде известено по цялата земя.+ 17 Ще продължаваш ли да се държиш високомерно с моя народ, като не го пускаш?+ 18 Ето, утре по това време ще направя така, че да вали силна градушка, каквато не е имало от основаването на Египет досега.+ 19 Затова изпрати своите служители да приберат всичкия ти добитък и всичко твое, което е на полето. Защото всички хора и животни, които бъдат намерени на полето и не са прибрани на закрито, ще умрат, когато градушката+ се изсипе върху тях.“’“

20 Всички служители на фараона, които се бояха от думите на Йехова, заповядаха на своите роби да се приберат по къщите и да приберат добитъка,+ 21 но онези, които изобщо не обърнаха внимание на думите на Йехова, оставиха робите и добитъка си на полето.+

22 И Йехова каза на Моисей: „Вдигни ръката си+ към небесата, за да завали градушка+ върху цялата египетска земя, върху хората и животните и върху всички полски растения в Египет.“ 23 Тогава Моисей вдигна тоягата си към небесата и Йехова изпрати гръмотевици и градушка,+ и огън се спусна върху земята. Йехова направи така, че да вали градушка върху Египет. 24 И там се изсипа градушка, а сред нея имаше и огън. Толкова силна градушка не беше падала в цялата египетска земя, откакто в нея има народ.+ 25 И градушката съсипа целия Египет. Тя удари всичко, което беше на полето — хора и животни, и изпочупи всички полски растения и дървета.+ 26 Само в гесенската земя, където живееха синовете на Израил, не падна градушка.+

27 И като изпрати свои служители да повикат Моисей и Аарон, фараонът им каза: „Този път съгреших.+ Йехова е праведен,+ а аз и моят народ постъпваме неправилно. 28 Помолете Йехова Бог да спре гръмотевиците и градушката, които изпрати.+ Тогава ще ви пусна и няма да останете повече тук.“ 29 А Моисей му отговори: „Щом изляза от града, ще вдигна ръце в молитва към Йехова.+ Гръмотевиците ще спрат и градушката ще престане, за да знаеш, че земята принадлежи на Йехова.+ 30 Но знам, че ти и твоите служители дори и тогава няма да изпитате страх от Йехова Бог.“+

31 И ленът и ечемикът бяха унищожени, тъй като ечемикът беше изкласил, а ленът беше напъпил.+ 32 Но житото и лимецът*+ не бяха унищожени, защото узряват по–късно. 33 И Моисей си тръгна от фараона и като излезе от града, вдигна ръцете си в молитва към Йехова. Тогава гръмотевиците и градушката започнаха да утихват и по земята спря да вали.+ 34 И когато видя, че дъждът, градушката и гръмотевиците спряха, фараонът продължи да греши и да проявява упорство,+ както той, така и служителите му. 35 И фараонът упорстваше в сърцето си и не пусна синовете на Израил, точно както Йехова беше казал чрез Моисей.+