Откровение

16 И чух силен глас+ от светилището да казва на седемте ангели: „Отидете и излейте седемте чаши на Божия гняв+ върху земята!“

2 И първият+ отиде и изля чашата си върху земята.+ И хората, които носеха белега на дивия звяр+ и се покланяха на изображението+ му, бяха поразени с лоши и тежки рани.+

3 И вторият+ изля своята чаша върху морето.+ И то се превърна в кръв+ като кръвта на мъртвец, и всяка жива душа, която беше в морето,+ умря.

4 И третият+ изля своята чаша върху реките+ и водните извори. И те се превърнаха в кръв.+ 5 И чух как ангелът, който имаше власт над водите, каза: „Праведен си ти, който си и който беше,+ лоялни+ Боже, защото издаде тези присъди,+ 6 и ти даде на онези, които проляха кръвта на светите личности и на пророците,+ да пият кръв.+ Те заслужават това.“+ 7 И чух как олтарът казва: „Да, Йехова, Боже всемогъщи,+ колко истинни и праведни са твоите съдебни решения!“+

8 И четвъртият+ изля своята чаша върху слънцето, и на слънцето беше позволено да изгори+ хората с огън. 9 И хората бяха изгорени с голяма горещина, но изрекоха хули срещу името+ на Бога, който има власт+ над тези бедствия, не се разкаяха и не му отдадоха слава.+

10 И петият изля своята чаша върху престола на дивия звяр.+ И неговото царство стана тъмно,+ и хората си хапеха езиците от болка, 11 изрекоха хули+ срещу небесния Бог заради болките и раните си и не се разкаяха за делата си.

12 И шестият+ изля своята чаша върху голямата река Ефрат,+ и водите ѝ пресъхнаха,+ така че да бъде приготвен пътят за царете+ от изток*.

13 И видях три нечисти вдъхновени изказвания*,+ които приличаха на жаби,+ да излизат от устата на змея,+ от устата на дивия звяр+ и от устата на лъжливия пророк.+ 14 Всъщност тези изказвания са вдъхновени+ от демоните и извършват знамения,+ и отиват при царете+ на целия свят*,+ за да ги съберат за войната+ във великия ден+ на Всемогъщия Бог.+

15 „Ето, идвам като крадец.+ Щастлив е онзи, който бди+ и пази горната си дреха, така че да не ходи гол и хората да не гледат срама му.“+

16 И ги събраха на мястото, наречено на еврейски Армагедон*.+

17 И седмият изля своята чаша върху въздуха.+ Тогава от светилището, от престола излезе силен глас,+ който каза: „Свърши!“ 18 И се появиха светкавици, гласове и гръмотевици, и стана голямо земетресение,+ каквото не е ставало, откакто има хора на земята+ — такова силно земетресение,+ толкова голямо. 19 И големият град+ се разцепи на три части, и градовете на народите бяха унищожени, и Бог си спомни за Вавилон Велики,+ за да му даде чашата с виното на своя яростен гняв.+ 20 И всеки остров избяга, и планините вече не можеха да бъдат намерени.+ 21 И от небето върху хората падна едър град+ — всяко парче тежеше колкото един талант*, и хората хулеха+ Бога заради бедствието, заради градушката,+ защото това бедствие беше необикновено голямо.