Йеремия

2 Словото на Йехова ми беше разкрито+ с думите: 2 „Отиди и викай, за да чуе Йерусалим: ‘Това казва Йехова:+ „Добре си спомням милостта*, която проявяваше в младостта си,+ любовта ти, когато беше сгодена*,+ и как вървеше след мене в пустинята, в земя, където нищо не се сее.+ 3 Израил беше свят пред Йехова,+ негов пръв плод.“’+ ‘Всеки, който се опитваше да го погълне, си навличаше вина.+ Връхлиташе го бедствие’ — каза Йехова.“+

4 Чуйте словото на Йехова вие, потомци на Яков,+ всички родове от дома на Израил!+ 5 Това казва Йехова: „Каква несправедливост намериха в мене бащите ви,+ та се отдалечиха от мене,+ ходеха след нищожни идоли+ и самите те станаха нищожни?+ 6 И не питаха: ‘Къде е Йехова, който ни изведе от Египет+ и ни водеше през пустинята, през пуста земя,+ пълна с ями, земя, безводна+ и покрита с непрогледен мрак,+ земя, през която човек не е минавал, нито е живял в нея?’

7 А аз ви доведох в земя, пълна с овощни градини, за да ядете от нейните плодове и от добрите ѝ неща.+ Но като дойдохте, осквернихте земята ми и превърнахте наследството ми в нещо отвратително.+ 8 Свещениците не питаха: ‘Къде е Йехова?’+ Онези, които се занимават със закона, не ме познаваха,+ пастирите вършеха престъпления против мене,+ а пророците пророкуваха в името на Ваал+ и вървяха след онези, от които няма полза.+

9 ‘Затова ще продължа да се съдя с вас+ — казва Йехова, — ще се съдя и със синовете на вашите синове.’+

10 ‘Преминете на китимските брегове*+ и вижте! Изпратете хора в Кидар,+ разберете и вижте дали се е случвало подобно нещо.+ 11 Дали някой народ е заменил боговете си+ за такива, които не са богове?+ Но моят народ замени славата ми за нещо, от което няма полза.+ 12 Гледайте смаяно, небеса, и настръхнете от ужас — казва Йехова,+ — 13 защото народът ми извърши две злини: изоставиха ме,+ мене, изворът на живата вода,+ и си изкопаха кладенци*, пропукани кладенци, които не могат да задържат вода.’

14 ‘Нима Израил е служител?+ Нима е роб, роден в дома? Защо той стана плячка? 15 Срещу него реват силни млади лъвове+ и ревът им се чува надалече.+ Превръщат земята му в ужасна гледка. Градовете му горят и няма жители в тях.+ 16 Дори синовете на Ноф*+ и Тафнес+ оголиха темето ти.+ 17 Нима не си причини това сам, като изостави Йехова, твоят Бог,+ когато те водеше по пътя?+ 18 Защо да отиваш в Египет,+ за да пиеш от водите на Сихор*?+ Защо да отиваш в Асирия,+ за да пиеш от водите на Реката*? 19 Злините ти нека те поправят,+ делата ти на невярност нека те порицават!+ Разбери и виж, че извърши нещо зло и горчиво,+ като изостави Йехова, твоят Бог, и не изпитваше страх от мене’+ — казва Върховният+ господар Йехова, Богът на небесните войнства*.

20 ‘Отдавна счупих ярема ти+ и разкъсах ремъците ти. Но ти каза „Няма да ти служа“ и лежеше+ и блудстваше+ по всеки висок хълм и под всяко клонесто дърво.+ 21 А аз те бях посадил като избрана лоза, даваща червено грозде,+ като добро семе. Тогава защо се промени пред мене в изродена издънка от чужда лоза?’+

22 ‘Дори да се измиеш със сода и да използваш много сапун,+ прегрешението ти пак ще бъде като петно пред мене’+ — казва Върховният господар Йехова. 23 Как може да казваш: ‘Не съм се осквернила,+ не съм ходила след изображенията на Ваал.’+ Погледни пътя си в долината.+ Виж какво си направила! Ти си като бърза млада камила, която тича безцелно по пътищата си, 24 като зебра,+ която е свикнала с пустинята и диша тежко+ поради желанието на душата си — кой може да я спре, когато се разгони? Онези, които я търсят, няма да се уморят, лесно ще я намерят в нейния месец. 25 Внимавай да не останеш боса и гърлото ти да не пресъхне!+ Но ти каза: ‘Какво от това!+ Влюбена съм в чужденци+ и ще ходя след тях.’+

26 Както е посрамен крадецът, когато е заловен, така ще бъдат посрамени всички от дома на Израил+ — както те, така и техните царе, князе, свещеници и пророци.+ 27 Те казват на дървото ‘Ти си мой баща’+ и на камъка ‘Ти си ме родил’. Но към мене се обърнаха с гръб, а не с лице.+ И когато ги връхлети бедствие, ще кажат: ‘Стани, спаси ни!’+

28 Къде са обаче боговете, които си направи?+ Нека станат, ако могат да те спасят по време на бедствието ти!+ Понеже колкото са на брой градовете ти, толкова са и боговете ти, о, Юда!+

29 ‘Защо ме обвинявате?+ Защо всички вършите престъпления против мене?’+ — казва Йехова. 30 Напразно поразявах синовете ви.+ Те не си извлякоха никаква поука*.+ Мечът ви поглъщаше вашите пророци като лъв, причиняващ гибел.+ 31 Вие от това поколение, чуйте словото на Йехова!+

Нима се превърнах в пустиня за Израил+ или в земя, покрита с непрогледен мрак? Защо хората от моя народ казват ‘Ще ходим където си искаме. Няма повече да се върнем при тебе’?+ 32 Може ли девицата да забрави накитите си или невястата — пояса си? А моят народ ме е забравил вече безброй дни.+

33 Защо подготвяш пътя си, за да търсиш любов? И затова си научила пътищата си на зли дела!+ 34 По дрехите ти има петна от кръвта*+ на невинни и бедни хора.+ По всичките ти дрехи намерих кръвта им, макар че те не са хванати да се промъкват.+

35 Но ти казваш: ‘Невинна съм. Несъмнено гневът му се е отвърнал от мене.’+

Ето, ще се съдя с тебе, заради това че казваш: ‘Не съм съгрешила.’+ 36 Защо така лесно променяш пътя си?+ Ще бъдеш посрамена от Египет,+ както беше посрамена от Асирия.+ 37 Ще тръгнеш с ръце на главата си,+ защото Йехова отхвърли онези, на които ти се надяваше, и няма да имаш успех, надявайки се на тях.“