Плачът на Йеремия
א [алеф]
2 О, как в своя гняв Йехова засенчва с облаци дъщерята на Сион!+
Той хвърли от небето на земята+ красотата на Израил.+
Не си спомни за подножието+ си в деня на своя гняв.
ב [бет]
2 Йехова погълна жилищата на Яков, не прояви състрадание към никое от тях.+
В яростта си събори укрепените места+ на Юдовата дъщеря.
ג [гимел]
3 В силния си гняв счупи всеки рог* на Израил.+
Отдръпна десницата си, когато врагът нападна.+
В Яков той гори като пламтящ огън, който поглъща всичко наоколо.+
ד [далет]
4 Обтегна лъка си като враг.+ Десницата+ му се приготви
ה [хе]
5 Йехова стана като враг.+ Той погълна Израил.+
Погълна всичките му укрепени кули,+ разруши укрепените си места.+
Умножи жалеенето и плача в Юдовата дъщеря.+
ו [вав]
6 Съсипа своята колиба,+ сякаш е обикновена колиба в градина.+ Сложи край на своя празник.
Йехова направи така, че да бъдат забравени празник и събота* в Сион.+
В гневното си негодувание не зачита нито цар, нито свещеник.+
ז [зайн]
7 Йехова отхвърли своя олтар,+ презря своето светилище.+
Предаде стените на укрепените му кули в ръцете на враговете.+
Те издигнаха гласа си в дома на Йехова като в празничен ден.+
ח [хет]
8 Йехова намисли да унищожи стената+ на сионската дъщеря.
Опъна мерителното въже.+ Не отдръпна ръката си, за да не погубва.+
Накара защитния насип и стената да жалеят.+ Заедно се съкрушиха.
ט [тет]
9 Портите+ ѝ потънаха в земята. Той унищожи, строши резетата ѝ.
Царят и князете ѝ са сред народите.+ Няма закон.+
Пророците ѝ не получават видение от Йехова.+
י [йод]
10 Старейшините на сионската дъщеря сядат на земята и мълчат.+
Посипаха главата си с пръст,+ препасаха се с вретище.+
Йерусалимските девойки наведоха глава до самата земя.+
כ [каф]
11 Очите ми изтекоха от сълзи.+ Вътрешностите ми кипят.+
Черният ми дроб се изсипа на земята+ поради гибелта на дъщерята на моя народ,+
защото децата и кърмачетата губят съзнание по градските площади.+
ל [ламед]
12 Те питат майките си „Къде са зърното и виното?“,+
защото губят съзнание по градските площади като смъртно ранени,
защото душата им се излива в майчините обятия.
מ [мем]
13 Какво да ти представя като пример? С какво да те сравня, йерусалимска дъще?+
На какво да те оприлича, та да те утеша, девице, сионска дъще?+
Защото падението+ ти е голямо като морето. Кой може да те излекува?+
נ [нун]
14 Пророците ти имаха безполезни и празни видения за тебе,+
не разкриха прегрешението ти, за да те предпазят от плен,+
а получаваха за тебе видения с безполезни и подвеждащи послания.+
ס [самех]
15 Всички, които минават по пътя, пляскат подигравателно с ръце над тебе.+
Подсвиркват от учудване,+ клатят глава+ поради йерусалимската дъщеря и казват:
„Това ли е градът, за който казваха ‘Той е съвършенството на красотата, радост за цялата земя’?“+
פ [пе]
16 Всичките ти врагове отвориха устата си против тебе.+
Подсвиркват от учудване и скърцат със зъби.+ Те казват: „Ще го погълнем!+
Ето го деня, на който се надявахме!+ Дочакахме го, видяхме го!“+
ע [айн]
17 Йехова направи каквото беше намислил.+ Изпълни думите си,+
онова, което заповяда от древни времена.+ Разруши и не прояви състрадание.+
Позволи на врага да ликува над тебе.+ Издигна рога* на твоите противници.+
צ [цаде]
18 Сърцето им вика към Йехова,+ о, стено на сионската дъщеря!+
Лей сълзи като поток денем и нощем!+
Не се вцепенявай! Нека зеницата на окото ти не престава да плаче!
ק [коф]
19 Стани! Жалей през нощта, когато започват сутрешните стражи!+
Изливай сърцето си+ като вода пред лицето+ на Йехова!
Издигни ръцете си+ в молитва към него заради душата на децата ти,
които губят съзнание от глад по ъглите на всички улици.+
ר [реш]
20 Погледни, Йехова, и виж+ онзи, към когото постъпи така жестоко!
Нима жените трябва да ядат плода на утробата си, децата, които са родили здрави,+
или в светилището на Йехова да бъдат убивани пророк и свещеник?+
ש [шин]
21 Дете и старец+ лежат на земята по улиците.+
Девойките и младежите ми загинаха от меч.+
Ти убиваше в деня на своя гняв.+ Колеше+ и не изпитваше жал.+
ת [тав]