Езекиил
2 И той ми каза: „Сине човешки,+ изправи се на крака, за да говоря с тебе.“+ 2 И щом той ми заговори, духът влезе в мене+ и ме изправи на крака, за да чуя онзи, който ми говореше.+
3 Той ми каза: „Сине човешки, изпращам те при Израилевите синове,+ при бунтовни народи, които се разбунтуваха срещу мене.+ Те и техните прадеди вършат престъпления против мене до ден днешен.+ 4 Изпращам те при синове с дръзко лице+ и упорито сърце.+ Кажи им: ‘Това казва Върховният господар Йехова!’ 5 Независимо дали ще чуят,+ или не+ — понеже са бунтовен дом,+ — ще знаят, че е имало пророк между тях.+
6 А ти, сине човешки, не се страхувай от тях+ и не се страхувай от думите им, макар че има упорити хора+ и тръни, които те бодат,+ и живееш сред скорпиони!+ Не се страхувай от думите им+ и не се ужасявай от лицата им,+ понеже са бунтовен дом.+ 7 Кажи им думите ми, независимо дали ще чуят, или не, понеже са бунтовници.+
8 А ти, сине човешки, чуй какво ще ти кажа! Не се бунтувай като този бунтовен дом!+ Отвори устата си и изяж това, което ще ти дам!“+
9 Погледнах, и ето, към мене беше протегната ръка,+ а в нея имаше свитък.+ 10 Той го разви пред мене и свитъкът беше изписан и отпред, и отзад,+ и в него бяха написани жалейни песни, вопли и ридания.+