Откровение

16 Чух как силен глас от светилището каза на седемте ангела: „Отидете и излейте върху земята седемте чаши на Божия гняв!“.

2 Първият отиде и изля чашата си върху земята. И по хората, които носеха знака на звяра и се покланяха на статуята му, се появиха ужасни и болезнени рани.

3 Вторият изля чашата си в морето. То се превърна в кръв като кръвта на мъртвец и всичко живо* в морето умря.

4 Третият изля чашата си в реките и водните извори. И те се превърнаха в кръв. 5 Чух как ангелът, който имаше власт над водите, каза: „Лоялни Боже, който си и който беше, ти си справедлив, защото издаде тези присъди. 6 Ти накара хората, които проляха кръвта на святите ти служители и на пророците, да пият кръв. Те го заслужават!“. 7 И чух глас от олтара да казва: „Йехова*, Боже Всемогъщи, колко правилни и справедливи са присъдите ти!“.

8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето и на слънцето му беше позволено да изгори хората с огън. 9 Жегата изгори хората, но те говореха против* името на Бога, който има власт над тези бедствия. Те не се разкаяха и не му отдадоха слава.

10 Петият изля чашата си върху престола на звяра и царството му потъна в мрак. Хората си хапеха езиците от болка, 11 но не се разкаяха за постъпките си, а говореха против* небесния Бог заради болките и раните си.

12 Шестият изля чашата си в голямата река Ефрат и тя пресъхна, за да се подготви пътят за царете, които идват от изток.

13 После видях от устата на змея, от устата на звяра и от устата на лъжливия пророк да излизат три лоши изказвания*, които приличаха на жаби. 14 Тези изказвания идват от демоните и вършат знамения. Те стигат до царете на целия свят, за да ги съберат за войната във великия ден на Всемогъщия Бог.

15 „Ето, идвам като крадец. Щастлив е този, който остава буден и пази дрехите си, за да не ходи гол и хората да не гледат срама му.“

16 И събраха царете на мястото, наречено на еврейски Армагедон*.

17 Седмият ангел изля чашата си във въздуха. Тогава от престола в светилището се чу силен глас, който каза: „Свърши се!“. 18 Блеснаха светкавици, разнесоха се гласове, чуха се гръмотевици и стана толкова силно земетресение, каквото не е ставало, откакто има хора на земята. 19 Великият град се разцепи на три части и градовете в цял свят се срутиха. Бог си спомни за Вавилон Велики и му даде чашата с виното на яростния си гняв. 20 Всички острови изчезнаха и вече нямаше планини. 21 Тогава от небето падна едра градушка върху хората; всяко парче тежеше около 20 килограма*. И хората обиждаха* Бога заради градушката, защото тя нанесе много големи поражения.