Деяния
25 И три дни след като пое властта+ в провинцията*, Фест отиде от Кесария в Йерусалим.+ 2 Там главните свещеници и видните юдеи му представиха сведения+ против Павел. И го молеха, 3 отправяйки искане в своя полза против този мъж — да нареди да го доведат в Йерусалим, защото подготвяха засада,+ за да го убият по пътя. 4 Но Фест отговори, че Павел трябва да бъде държан под стража в Кесария и че той самият скоро ще отиде там. 5 „Затова — каза той — нека онези измежду вас, които имат власт, дойдат с мене и го обвинят,+ ако има нещо нередно относно него.“
6 И като остана не повече от осем или десет дни сред тях, той отиде в Кесария и на следващия ден седна на съдийския престол+ и нареди да доведат Павел. 7 Когато той пристигна, юдеите, които бяха дошли от Йерусалим, го наобиколиха и повдигнаха срещу него многобройни и тежки обвинения,+ които не можеха да докажат.
8 Но Павел каза в своя защита: „Не съм извършил грях нито срещу Закона на юдеите, нито срещу храма,+ нито срещу императора.“+ 9 Понеже искаше да спечели одобрението+ на юдеите, Фест отговори на Павел с думите: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да те съдят пред мене за тези неща?“+ 10 Павел обаче каза: „Аз стоя пред съдийския престол на императора,+ където трябва да бъда съден. Не съм направил нищо лошо на юдеите,+ както и ти сам добре знаеш. 11 От една страна, ако наистина съм престъпник+ и съм извършил нещо, заслужаващо смърт,+ тогава не бягам от смъртта. От друга страна обаче, ако нито едно от нещата, в които ме обвиняват тези мъже, не е вярно, тогава никой не може да ме предаде на тях само за да им угоди. Обръщам се към императора!“+ 12 След като поговори със съветниците си, Фест каза: „Към императора се обръщаш, при императора ще отидеш!“
13 След няколко дни цар Агрипа* и Верникия пристигнаха на официално посещение в Кесария, за да поздравят Фест. 14 И след като бяха прекарали там повече време, Фест изложи пред царя случая на Павел, казвайки:
„Има един мъж, когото Феликс остави като затворник, 15 и като бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини представиха сведения+ против него, като искаха да бъде осъден. 16 Но аз им отговорих, че римляните нямат обичай да предават човека само за да се угоди на някого, преди обвиненият да се срещне лице в лице с обвинителите+ си и да има възможност да говори в своя защита относно обвинението. 17 Затова когато се събраха тук заедно, без да се бавя, на следващия ден седнах на съдийския престол и наредих да доведат мъжа. 18 Обвинителите се изправиха, но не го обвиниха+ за никое от злите дела, които предполагах за него. 19 Те просто водеха с него някакви спорове за своето поклонение+ на божеството и за някой си Исус, който бил умрял, но за когото Павел твърдеше, че е жив.+ 20 И като бях озадачен относно този спор, го попитах дали не би искал да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това.+ 21 Но когато Павел поиска+ да остане задържан до решението на Негово Величество*, наредих да бъде пазен, докато не го изпратя при императора.“
22 Тогава Агрипа каза на Фест: „Аз също искам да чуя този човек.“+ Той каза: „Утре ще го чуеш.“ 23 И ето, на следващия ден Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък+ и влязоха в приемната зала заедно с хилядниците и с видните мъже от града. И по заповед на Фест доведоха Павел. 24 И Фест каза: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които присъствате с нас, виждате човека, за когото както тук, така и в Йерусалим цялото множество юдеи отправи към мене искане, като викаше, че той не заслужава да живее повече.+ 25 Но аз установих, че не е извършил нищо, заслужаващо смърт.+ Така че когато той се обърна+ към Негово Величество, реших да го изпратя при него. 26 Но няма нищо определено, което да напиша за него на господаря си. Затова го доведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, та след разследването+ да има какво да напиша. 27 Защото ми се струва безсмислено да изпращам затворник и да не посоча обвиненията срещу него.“