Деяния

26 Агрипа+ каза на Павел: „Позволява ти се да говориш в своя полза.“ Тогава Павел протегна ръка+ и започна своята защита:+

2 „За мене е чест, царю Агрипа, да се защитавам днес пред тебе относно всичко, в което ме обвиняват+ юдеите, 3 най–вече защото ти познаваш добре всички обичаи+ и спорове сред юдеите. Затова те моля да ме изслушаш търпеливо.

4 Що се отнася до начина ми на живот+ от младини, който водех отначало сред своя народ и в Йерусалим, всички юдеи, 5 които ме познават отпреди, знаят отдавна — ако, разбира се, пожелаят да свидетелстват, — че аз живеех като фарисей+ според най–строгата секта+ на нашата вяра. 6 Сега обаче съм изправен на съд заради надеждата+ в обещанието,+ което Бог даде на прадедите ни 7 и чието изпълнение нашите дванайсет племена се надяват да получат, като усърдно принасят на Бога свята служба денем и нощем.+ За тази надежда, царю, ме обвиняват+ юдеите.

8 Защо смятате, че е невероятно Бог да възкресява мъртвите?+ 9 Вярно, и аз самият си мислех, че съм длъжен да извърша много неща против името на Исус Назарянина, 10 което и направих в Йерусалим, и хвърлих много от светите личности в затвори,+ тъй като бях получил пълномощия от главните свещеници,+ и когато те трябваше да бъдат убити, давах гласа си против тях. 11 И като ги наказвах много пъти във всички синагоги,+ се опитвах да ги накарам насила да се отрекат от вярата си. И понеже изпитвах силна ярост срещу тях, стигнах дотам да ги преследвам дори и в другите градове.

12 Зает с всичко това, пътувах до Дамаск+ с пълномощия и задача от главните свещеници, 13 когато, царю, по пладне на пътя около мене и около онези, които пътуваха с мене, от небето заблестя светлина, по–ярка от слънцето.+ 14 И когато всички паднахме на земята, чух глас, който ми каза на еврейски език: ‘Савле, Савле, защо ме преследваш? Като риташ срещу остена, си причиняваш мъка.’+ 15 Аз попитах: ‘Кой си ти, Господарю?’ А Господарят каза: ‘Аз съм Исус, когото ти преследваш.+ 16 Но сега стани и се изправи на краката си!+ Защото ти се явих, за да те избера за служител и свидетел+ както на това, което виждаш, така и на това, което ще ти дам да видиш относно мене, 17 като в същото време ще те избавям от този народ и от другите народи, при които те изпращам,+ 18 за да им отвориш очите,+ да ги обърнеш от тъмнината+ към светлината+ и от властта на Сатана+ към Бога, така че чрез вярата си в мене да получат прошка за греховете+ и наследство+ сред онези, които са осветени.’+

19 Затова, царю Агрипа, не се противопоставих на небесното видение,+ 20 но първо на онези в Дамаск,+ а после и на онези в Йерусалим,+ и по цялата юдейска земя, както и на народите,+ носех посланието, че трябва да се разкаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, подходящи за тяхното разкаяние*.+ 21 Заради всичко това юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.+ 22 Но понеже получих помощ+ от Бога, и до днес продължавам да свидетелствам както на нископоставени, така и на високопоставени, но без да казвам нищо друго освен това, за което Пророците+ и Моисей+ казаха, че ще стане — 23 че Христос трябва да понесе страдания+ и че като първия, който ще бъде възкресен+ от мъртвите, ще известява светлината+ както на този народ, така и на другите народи.“+

24 Докато той казваше тези думи в своя защита, Фест извика: „Ти си полудял,+ Павле! Голямата ти ученост те е докарала до лудост!“ 25 Но Павел отговори: „Не съм полудял, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум. 26 Всъщност царят, пред когото говоря свободно, познава добре тези въпроси и съм убеден, че нито едно от тези неща не убягва от вниманието му, понеже не е ставало в някой ъгъл.+ 27 Царю Агрипа, ти вярваш ли на Пророците? Знам, че вярваш.“+ 28 А Агрипа каза на Павел: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!“ 29 Павел отвърна: „Моля се на Бога, било след малко, или след много време, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм и аз, само без тези окови.“

30 Тогава царят стана, станаха и управителят и Верникия, а също и онези, които седяха с тях. 31 И като се отдалечаваха, те разговаряха помежду си, казвайки: „Този човек не върши нищо, заслужаващо смърт+ или окови.“ 32 А Агрипа каза на Фест: „Ако не се беше обърнал към императора,+ този човек можеше да бъде освободен.“