Матей

9 И той се качи в лодката, отиде на отсрещния бряг и влезе в своя град.+ 2 И ето, донесоха при него един парализиран мъж, лежащ на носилка.+ Като видя вярата им, Исус каза на парализирания: „Не бой се, сине мой, греховете ти са простени!“+ 3 А някои от книжниците си казаха: „Той богохулства.“+ 4 И понеже знаеше мислите им,+ Исус попита: „Защо мислите зло в сърцата си?+ 5 Та какво е по–лесно да се каже — ‘Греховете ти са простени’ или ‘Стани и ходи’?+ 6 Но за да знаете, че Човешкият син има на земята власт да прощава грехове...“+ Той се обърна към парализирания: „Стани, вземи си носилката и си отиди вкъщи.“+ 7 И той стана и си отиде вкъщи. 8 Като видяха това, множествата бяха обзети от страх и прославяха Бога,+ дал такава власт+ на хората.

9 И като тръгна оттам, Исус видя един човек на име Матей да седи в данъчната служба и му каза: „Бъди мой последовател.“+ Тогава той стана и го последва.+ 10 По–късно, докато Исус се беше разположил край трапезата* в къщата,+ много данъчни служители и грешници дойдоха и се настаниха до Исус и учениците му. 11 Но като видяха това, фарисеите започнаха да говорят на учениците му: „Защо вашият учител яде с данъчните служители и грешниците?“+ 12 Като чу това, той каза: „Здравите не се нуждаят от лекар,+ а болните. 13 Затова си вървете и научете какво означава ‘Милост искам, а не жертви’.+ Защото не дойдох да призова праведните хора, а грешниците.“

14 Тогава при него дойдоха учениците на Йоан и го попитаха: „Защо и ние, и фарисеите постим редовно, а твоите ученици не постят?“+ 15 А Исус им отговори: „Защо приятелите на младоженеца да жалеят, докато младоженецът+ е с тях? Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им бъде отнет,+ и тогава те ще постят.+ 16 Никой не зашива кръпка от нов плат върху стара дреха, защото новият плат ще се откъсне от дрехата и скъсаното ще стане още по–голямо.+ 17 Нито пък хората наливат младо вино в стари мехове, а ако го направят, тогава меховете се пръсват, виното изтича и меховете са съсипани.+ Но хората наливат младо вино в нови мехове и двете се запазват.“+

18 Докато им говореше това, ето, един управник,+ който се беше приближил, му се поклони+ и каза: „Навярно дъщеря ми е вече мъртва,+ но ела и сложи ръката си върху нея и тя ще оживее.“+

19 Тогава Исус стана и го последва, и учениците му също го последваха. 20 И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение,+ дойде зад него и докосна края на горната му дреха,+ 21 защото си повтаряше: „Само да докосна горната му дреха и ще оздравея.“+ 22 Исус се обърна и като я забеляза, каза: „Дъще, не се бой, твоята вяра те излекува.“+ И в този миг жената оздравя.+

23 А когато дойде в къщата на управника+ и видя флейтистите и шумното разтревожено множество,+ 24 Исус каза: „Излезте оттук, защото момичето не е умряло, само спи.“+ А те му се присмиваха.+ 25 Веднага щом множеството беше отпратено, той влезе вътре и хвана ръката+ на момичето, и то се изправи.+ 26 И мълвата за това се разнесе из цялата тази област.

27 Когато Исус си тръгна оттам, двама слепи+ вървяха след него и викаха силно: „Имай милост към нас,+ Сине Давидов!“ 28 Щом Исус влезе в къщата, слепите мъже дойдоха при него и той ги попита: „Вярвате ли,+ че мога да направя това?“ Те му отговориха: „Да, Господарю!“ 29 Тогава той докосна очите им+ с думите: „Нека бъде според вашата вяра.“ 30 И очите им започнаха да виждат. А Исус строго им нареди: „Гледайте никой да не узнае за това.“+ 31 Но след като излязоха навън, те разгласиха за него из цялата тази област.+

32 И когато те си тръгваха, ето, доведоха при него един ням човек, обсебен от демон.+ 33 След като демонът беше изгонен, немият проговори.+ Множествата бяха смаяни+ и казаха: „Досега такова нещо не е ставало в Израил!“ 34 А фарисеите говореха: „Той изгонва демоните чрез владетеля на демоните.“+

35 И Исус тръгна да обикаля всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше добрата новина за царството и лекуваше всякакви болести и всякакви недъзи.+ 36 Виждайки множествата, той ги съжали,+ защото бяха измъчени и разпръснати като овце без пастир.+ 37 Тогава каза на учениците си: „Наистина, жетвата е голяма, но работниците са малко.+ 38 Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници за жетвата си.“+