Езекиил
8 В шестата година*, на петия ден от шестия месец, седях в къщата си и старейшините на Юда седяха пред мен. Тогава силата на Върховния Господар Йехова започна да действа в мен. 2 И видях някого, който приличаше на огън. От кръста* надолу тялото му беше като огън, а от кръста нагоре сияеше като сребристо злато*. 3 Той протегна нещо като ръка, хвана ме за косата и във видение от Бога духът ме понесе във въздуха. Отнесе ме в Йерусалим до входа на северната порта на вътрешния двор, където стои идолът, предизвикващ Божия гняв*. 4 Там видях славата на Бога на Израил и тя изглеждаше като това, което видях в долината.
5 Той ми каза: „Сине човешки, погледни на север!“. Погледнах на север и там, на север от портата, водеща към олтара, на входа ѝ, беше идолът, предизвикващ гняв*. 6 Тогава той ми каза: „Сине човешки, виждаш ли какви ужасни и отвратителни неща вършат израилтяните тук — неща, които ме отдалечават от светилището ми? Но ще видиш още по-отвратителни неща“.
7 После ме приближи до входа на двора и видях дупка в стената. 8 Той ми каза: „Сине човешки, разшири дупката“. Аз я разширих и видях някакъв вход. 9 Каза ми още: „Влез и виж ужасните и отвратителни неща, които вършат тук“. 10 Влязох и видях, че навсякъде по стените бяха гравирани пълзящи същества, отблъскващи животни и всичките отвратителни идоли* на израилтяните. 11 А пред тях стояха 70 от старейшините на израилския народ, между които беше и Яазания, синът на Сафан. Всеки държеше кадилница и от кадилниците се издигаше дим от ароматен тамян. 12 И той ми каза: „Сине човешки, виждаш ли какво правят израилските старейшини в тъмнината, какво прави всеки от тях във вътрешните стаи, където са идолите му?! Те казват: „Йехова не ни вижда. Йехова е изоставил тази земя“.
13 После ми каза: „Ще видиш, че вършат още по-отвратителни неща“. 14 Тогава ме заведе до северната порта на дома на Йехова и там видях жени, които седяха и оплакваха бог Тамуз.
15 Той ми каза още: „Виждаш ли това, сине човешки? Ще видиш още по-отвратителни неща“. 16 Тогава ме заведе във вътрешния двор на дома на Йехова. Там на входа на храма на Йехова, между преддверието и олтара, имаше около 25-има мъже. Те бяха обърнати с гръб към храма на Йехова и с лице към изток и се покланяха на слънцето.
17 Той ми каза: „Виждаш ли това, сине човешки? Не им ли стига на юдеите, че вършат тези отвратителни неща, пълнят земята с насилие и продължават да ме обиждат, ами и ми навират клонка* под носа? 18 Затова ще излея яростта си върху тях. Няма да ги съжаля и няма да проявя състрадание. Ще викат силно към мен, но няма да ги чуя“.