Битие

41 И ето, изминаха две години и една нощ фараонът сънуваше сън+ и в съня си стоеше край река Нил. 2 И от Нил излязоха седем крави, хубави и охранени, и започнаха да пасат трева край реката.+ 3 След тях обаче от река Нил излязоха седем други крави, грозни и мършави,+ и застанаха до кравите на брега на Нил. 4 И грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и охранени крави.+ Тогава фараонът се събуди.+

5 После обаче той заспа отново и сънува още един сън. И в него видя как на едно стъбло израснаха седем класа, налети и хубави.+ 6 И ето, след тях израснаха още седем класа, които бяха хилави и изгорени от горещия източен вятър.+ 7 И хилавите класове погълнаха седемте едри и налети класа.+ Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.

8 И ето, на сутринта фараонът* изпитваше голямо смущение.+ Затова той изпрати да повикат всички египетски жреци, които се занимават с магия,+ и всички египетски мъдреци+ и им разказа сънищата си.+ Но никой измежду тях не можеше да разтълкува значението им пред фараона.

9 Тогава главният виночерпец се обърна към фараона+ с думите: „Налага се да припомня своите грехове днес.+ 10 Фараонът се беше разгневил на своите служители,+ затова ме хвърли в затвора, който е в дома на главния телохранител,+ а заедно с мене и главния пекар. 11 После една нощ и двамата с него сънувахме сън, всеки сънува различен сън с различно значение.+ 12 А там с нас беше един младеж, евреин,+ служител на главния телохранител.+ Когато му разказахме сънищата си,+ той ни ги разтълкува. На всекиго каза значението на неговия сън. 13 И после всичко стана точно както той ни беше разтълкувал значението, стана точно така. Мене фараонът ме върна на служба,+ а другият беше провесен на стълб.“+

14 Тогава фараонът изпрати хора да повикат Йосиф+ и бързо да го доведат от затвора.+ Затова той се обръсна*,+ смени дрехата си+ и отиде при фараона. 15 Тогава фараонът каза на Йосиф: „Сънувах сън, а няма кой да ми разтълкува значението му. Но чух да се говори за тебе, че ти можеш да разтълкуваш значението на съня, когато го чуеш.“+ 16 Тогава Йосиф отговори на фараона с думите: „Не аз съм този, който тълкува — Бог ще извести добри неща на фараона!“+

17 И фараонът разказа на Йосиф следното: „В съня си стоях на брега на река Нил. 18 И от река Нил излязоха седем крави, хубави и охранени, и започнаха да пасат трева край реката.+ 19 След тях обаче излязоха седем други крави, изпити, неугледни и мършави.+ Толкова неугледни крави не съм виждал в цялата египетска земя! 20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем крави, охранените.+ 21 Но не им личеше по нищо, че са ги изяли, защото изглеждаха точно толкова зле, колкото и в началото.+ Тогава се събудих.

22 След това сънувах още, и ето, седем класа израснаха от едно стъбло и бяха налети и хубави.+ 23 И след тях израснаха още седем класа, съсухрени, хилави и изгорени от горещия източен вятър.+ 24 И хилавите класове погълнаха седемте хубави класа.+ Разказах това на жреците, които се занимават с магия,+ но нямаше кой да ми каже значението на това.“+

25 Тогава Йосиф каза на фараона: „Двата съня на фараона означават едно и също нещо. Истинският Бог изявява на фараона какво ще направи.+ 26 Седемте хубави крави са седем години. И седемте хубави класа са седем години. Двата съня означават едно и също нещо. 27 Седемте мършави и неугледни крави, които дойдоха след тях, са седем години. А седемте празни класа, изгорени от горещия източен вятър,+ ще бъдат седем гладни години.+ 28 Вече казах на фараона — истинският Бог показва на фараона какво ще направи.+

29 Ще дойдат седем години на голямо изобилие в цялата египетска земя. 30 Но след тях ще настъпят седем гладни години и цялото изобилие в Египет ще бъде забравено и гладът ще погълне цялата египетска земя.+ 31 И предишното изобилие изобщо няма да се помни поради глада, който ще настъпи, защото ще бъде много жесток. 32 А това, че сънят беше повторен два пъти пред фараона, означава, че казаното е неотменимо решение на истинския Бог+ и че истинският Бог ще побърза да го изпълни.+

33 Затова нека фараонът потърси разумен и мъдър мъж, когото да назначи за управител на Египет!+ 34 Нека фараонът постъпи така — нека назначи надзорници над земята+ и нека по време на седемте години на изобилие прибира по една пета от реколтата в египетската земя!+ 35 Нека те съберат запас от храна през идващите добри години и нека в градовете събраното за храна зърно бъде в ръката на фараона,+ и нека го пазят добре! 36 Този запас трябва да храни земята през седемте гладни години, които ще настъпят в Египет,+ за да не бъде унищожена египетската земя от глада.“+

37 Фараонът и всичките му служители харесаха казаното.+ 38 Затова фараонът каза на служителите си: „Нима може да се намери друг такъв мъж, в когото да е Божият дух?“+ 39 След това фараонът каза на Йосиф: „Понеже Бог ти позволи да узнаеш всичко това,+ никой не е толкова разумен и мъдър като тебе.+ 40 Ти лично ще управляваш дома ми+ и всички мои служители ще ти се подчиняват безпрекословно.+ Само по отношение на престола ще имам повече власт от тебе.“+ 41 И фараонът каза още на Йосиф: „Ето, назначавам те за управител над цялата египетска земя!“+ 42 Като каза това, фараонът свали своя пръстен–печат+ от ръката си, сложи го на ръката на Йосиф, облече Йосиф с дреха от фин лен и постави на шията му златна огърлица.+ 43 Освен това той нареди да го возят на втората от фараоновите почетни колесници+ и да викат по пътя пред него „Аврѐк!“*. Така той го назначи за управител над цялата египетска земя.

44 И фараонът каза още на Йосиф: „Аз съм фараонът, но без твоето разрешение никой няма да смее да предприеме каквото и да било* в цялата египетска земя.“+ 45 След това фараонът нарече Йосиф Цафнат–панеах* и му даде за жена Асенета,+ дъщерята на Потифера, който беше жрец в Он*.+ И Йосиф започна да обикаля египетската земя.+ 46 А когато застана пред фараона, царят на Египет, Йосиф беше на трийсет години.+

И Йосиф излезе от присъствието на фараона и обиколи цялата египетска земя. 47 И през седемте години на изобилие земята раждаше богата реколта.+ 48 И той събираше цялата храна, която се роди през седемте години в Египет, и я съхраняваше в градовете.+ Храната, родена в земите, които бяха край всеки град, той събираше в средата на града.+ 49 И Йосиф продължаваше да трупа зърно в огромни количества,+ като морския пясък, докато накрая престанаха да го мерят, защото то не можеше да се измери.+

50 И преди да дойде първата година на глада, на Йосиф му се родиха двама синове,+ роди му ги Асенета, дъщерята на Потифера, който беше жрец в Он. 51 И Йосиф нарече първородния Манасия*,+ защото, както каза той, „Бог ми позволи да забравя за цялата си мъка и за целия дом на баща си“.+ 52 А втория син той нарече Ефрем*,+ защото, както каза сам, „Бог ме направи плодовит* в земята на моето злочестие“.+

53 Накрая седемте години на изобилие в Египет свършиха+ 54 и започнаха седем години на глад, точно както беше казал Йосиф.+ И гладът обхвана всички земи, само в Египет имаше хляб.+ 55 Накрая в цялата египетска земя настъпи глад и хората започнаха да молят фараона за хляб.+ Тогава фараонът каза на всички египтяни: „Вървете при Йосиф! Каквото ви каже той, това направете!“+ 56 И гладът обхвана цялата земя.+ Тогава Йосиф отвори всички житници, които бяха сред тях, и продаваше на египтяните зърно,+ понеже цялата египетска земя беше обхваната от този жесток глад. 57 Освен това в Египет идваха хора от всички земи, за да купуват храна от Йосиф, понеже цялата земя беше обхваната от този жесток глад.+