Римляни
10 Братя, желанието на сърцето ми и усърдната ми молитва към Бога за тях наистина са за тяхното спасение.+ 2 Защото свидетелствам за тях, че са пламенни+ в усилията си да служат на Бога, но не според точното познание за него.+ 3 Защото като не познаваха Божията праведност,+ но се стремяха да установят своя,+ те не се подчиниха на Божията праведност.+ 4 Понеже Христос е краят на Закона,+ така че всеки, който вярва, да бъде обявен за праведен.+
5 А Моисей пише, че човекът, който е постигнал праведността на Закона, ще живее чрез нея.+ 6 Но праведността, произтичаща от вяра, казва следното: „Не казвай в сърцето си+ ‘Кой ще се изкачи на небето?’+ (за да доведе Христос+ тук долу), 7 или ‘Кой ще слезе в бездната?’+ (за да изведе Христос от мъртвите).“+ 8 Но какво казва Писанието? „Словото е близо до тебе, в твоята уста и в твоето сърце“,+ тоест „словото“+ на вярата, което проповядваме.+ 9 Защото ако изявяваш пред всички това ‘слово в твоята уста’+ — че Исус е Господар+ — и в сърцето си вярваш, че Бог го е възкресил от мъртвите,+ ще бъдеш спасен.+ 10 Защото със сърцето+ си човек проявява вяра, водеща до праведност, но с устата си прави пред всички изявление,+ водещо до спасение.
11 Защото Писанието казва: „Никой, който основава+ вярата си на него, няма да бъде разочарован*.“+ 12 Понеже няма разлика между юдей и грък*,+ защото над всички тях е същият Господар и той дава изобилно+ на всички, които го призовават. 13 Защото „всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен“.+ 14 Но как ще призоват онзи, в когото не са повярвали?+ И как ще повярват в онзи, за когото не са чули? А как ще чуят, ако никой не проповядва?+ 15 И как ще проповядват, ако не са изпратени?+ Точно както е записано: „Колко прекрасни са краката на онези, които известяват добра новина за добри неща!“+
16 И все пак не всички се подчиниха на добрата новина.+ Защото Исаия казва: „Йехова, кой е повярвал в онова, което е чул от нас?“+ 17 Така че вярата следва чутото.+ А чутото идва чрез словото за Христос.+ 18 И все пак аз питам: нима не чуха? Та нали „гласът им се разнесе по цялата земя+ и думите им — до краищата на света*“.+ 19 И все пак аз питам: нима Израил не разбра?+ Моисей казва в началото: „Чрез онова, което не е народ, ще ви накарам да ревнувате, чрез лишен от разбиране народ ще ви накарам да се разярите.“+ 20 Но Исаия много смело казва: „Намериха ме онези, които не ме търсеха.+ Станах явен пред онези, които не питаха за мене.“+ 21 За Израил обаче той казва: „Цял ден протягах ръцете си към народ, който е непослушен+ и отговаря дръзко.“+