Йона

4 Йона обаче изобщо не беше доволен и много се ядоса. 2 Затова се помоли на Йехова: „Йехова, още докато бях в родината си, знаех, че ще стане така! Именно затова исках да избягам в Тарсис. Знаех, че ти си състрадателен и милостив Бог, че си търпелив* и изпълнен с лоялна любов. Знаех, че ти става мъчно, когато трябва да нанесеш бедствие. 3 Затова, Йехова, моля те, вземи живота ми. По-добре е да умра, отколкото да живея!“.

4 А Йехова го попита: „Имаш ли право да се ядосваш така?“.

5 После Йона излезе от града и седна на изток от него. Там си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града. 6 Йехова Бог направи така, че над Йона да израсне кратуна*, за да му пази сянка на главата и да му стане по-леко. И Йона много се зарадва на кратуната.

7 Но на следващия ден, на зазоряване, истинският Бог изпрати червей, който изгриза растението, и то изсъхна. 8 Щом слънцето изгря, Бог изпрати и горещ източен вятър. Слънцето напече толкова силно главата на Йона, че той започна да губи съзнание и се молеше да умре, като повтаряше: „По-добре да умра, отколкото да живея“.

9 Тогава Бог попита Йона: „Имаш ли право да се ядосваш така за кратуната?“.

Той отговори: „Да, имам право да се ядосвам. Толкова съм ядосан, че даже не ми се живее!“. 10 Но Йехова му каза: „Стана ти мъчно за кратуната, която нито засади, нито отгледа. Тя израсна за една нощ и загина за една нощ. 11 Тогава как на мен да не ми е мъчно за големия град Ниневия и всичките му животни? Там има повече от 120 000 души, които не правят разлика между добро и зло*“.